Въпрос
Какво казва Библията за това да се доверяваме на другите?
Отговор
По темата за доверяването на другите, цар Давид казва, “По-добре да се надява някой на Господа, а не да уповава на човека. По-добре да се надява някой на Господа, а не да уповава на князе.” (Псалм 118:8–9). Цар Давид говори от опит, след като е бил предаван много пъти от тези, които са му били близки (виж Псалм 41:9). Вместо да се огорчи или да смята, че всички хора са по принцип ненадеждни и не заслужават вниманието му, чрез своя опит той научава и предава една проста истина: грешните хора ще ни разочароват, но винаги можем да се доверим на Бога. Синът на Давид, цар Соломон, научава добре този урок и го допълва, като казва, че е по-добре да се доверяваме на Бога, отколкото на собствения си разум (Притчи 3:5-6).
Въпреки че понякога другите ни разочароват и самите ние не винаги заслужаваме доверие, все пак можем и трябва да се доверяваме на хората в различна степен. Без доверие не е възможно истинско взаимоотношение. Можем да се доверим на другите именно защото знаем, че Бог никога няма да ни подведе. Нашата вечна сигурност е в Него, така че имаме свободата да се доверяваме на другите и да изпитваме радостта, която това ни носи. Доверието към другите е почти неделимо от любовта към тях. Истинска близост може да се постигне само чрез честност и доверие. Изисква се доверие за да носим един на друг теготите си (Галатяни 6:2) и да се "ппоощряваме един друг към любов и добри дела" (Евреи 10:24). Изисква се доверие, за да изповядваме греховете си един на друг (Яков 5:16) и да споделяме нуждите си (Яков 5:14; Римляни 12:15). Доверието е необходимо във всички човешки взаимоотношения и особено за здравословното функциониране на семейството на вярата.
Християните трябва да се стремят да бъдат хора, на които може да се има доверие. Исус е категоричен, че Неговите последователи трябва да държат на думата си (Матей 5:37). Яков повтаря тази заповед (Яков 5:12). Християните са призовани да бъдат дискретни и да се въздържат от клюки (Притчи 16:28; 20:19; 1 Тимотей 5:13; 2 Тимотей 2:16). В същото време християните са призовани да говорят, когато е уместно, и да помагат за възстановяването от греха (Матей 18:15-17; Галатяни 6:1). Християните трябва да говорят истината и да го правят с любов (Ефесяни 4:15; 1 Петрово 3:15). Ние трябва да се стараем да се представим пред Бога като „работник, който няма от какво да се срамува, като излага право словото на истината“ (2 Тимотей 2:15). От християните се очаква също да се грижат на реалните нужди на другите (Яков 2:14-17; 1 Йоан 3:17-18; 4:20-21). Всички тези действия допринасят за това да бъдем хора, които са достойни за доверие. Християните трябва да бъдат хора, на които другите могат да се доверяват. Това идва от действието на Светия Дух в живота на вярващия (2 Коринтяни 3:18; Филипяни 1:6; Галатяни 5:13-26).
Доверието към другите невинаги е естествено или лесно. Правилно е да отделим време, за да опознаем другите, и да не им се доверяваме напълно насляпо. Исус прави това, когато понякога се отдръпва от тълпите (Йоан 2:23-25; 6:15). Понякога, обаче, е трудно да различим разумността в това, дали да се доверим, от прекалената самозащита поради нараняване в миналото или страх. Ако установим, че не сме склонни да се доверим на никой, е добре да направим известна самопреценка и, ако е необходимо, да помолим Бога да изцели наранените ни сърца.
Библията дава съвети за това, как да се доверяваме на другите, след като сме били наранени. Доверието в Бога е първата и най-важна стъпка. Когато знаем, че независимо от това, което хората ни причиняват, Бог винаги ще бъде там, верен, истински и надежден, е по-лесно да се справим с предателството или разочарованието. В Псалм 118:6 се казва: " Господ е на моя страна; няма да се убоя; какво може да ми стори човек?" Ще ни бъде от полза да четем Божието Слово като обръщаме внимание на начините, по които Той описва собствената си вярност и надеждност. Молитвата е жизненоважна. Особено ако чувстваме, че Бог е предал доверието ни като е допуснал да бъдем наранени. Тогава имаме нужда да си припомним Неговата истина и да се утешим от Неговата любов.
Втората стъпка, след като сте били наранени като сме предоверили на другите, е прошката. Както Исус казва на Петър, ако брат ти съгреши срещу теб седемдесет и седем пъти на ден и се върне да поиска прошка, трябва да му простим (Матей 18:21-22). Смисълът не е, че не трябва да прощаваме седемдесет и осмото провинение, а че трябва да бъдем хора, които се стремят непрекъснато да прощават. Ако даден човек многократно предава доверието ни без покаяние, не е нужно да продължаваме да общуваме с него или бъдем уязвими пред него. Но също така не бива да задържаме горчивина или да позволяваме действията на този човек да възпрепятстват отношенията ни с други хора (Евреи 12:14-15). Ако човекът наистина се разкайва - дори когато става въпрос за предателство и злоупотреба с доверието - ние трябва да се стремим да простим напълно и дори да се стремим към възстановяване и възвръщане на доверието с течение на времето. Като част от поучението на Исус за прошката, Той разказва притчата за един слуга, на когото е простен огромен дълг, а след това излиза и веднага става осъдителен и жесток към друг слуга, който му дължи малък дълг. Безсърдечните действия на немилостивия слуга трябва да ни напомнят за нашата потребност да прощаваме. Бог ни е простил много по-голям дълг от всичко, което другите хора ни дължат (Матей 18:23-35).
И накрая, струва си да повторим, че докато се учим да се доверяваме на другите, трябва непрекъснато да се стремим да се доверяваме на себе си. Това е добро и богоугодно. Трябва да бъдем сигурно място за другите (Притчи 3:29) и да запазваме конфиденциалност (Притчи 11:13). Трябва да сме известни с честността си (Притчи 12:22) и с готовността да страдаме заедно с приятел (Притчи 17:17). Всеки преминава през трудни времена и тогава имаме още по-голяма нужда от приятелствата си. Понякога всички ние разочароваме другите. Но винаги трябва да се стремим да постъпваме достойно според призванието, "със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, с поносимост един към друг в любов" (Ефесяни 4:1-2).
English
Какво казва Библията за това да се доверяваме на другите?
