Въпрос
Какво казва Библията за управлението на времето?
Отговор
Управлението на времето е важно поради краткостта на нашия живот. Земният ни живот е значително по-кратък, отколкото сме склонни да мислим. Както цар Давид правилно отбелязва, “Научи ме, Господи, за кончината ми и за броя на дните ми – какъв е. Дай ми да зная колко съм кратковременен. Ето, направил си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;” (Псалм 39:4–5). Апосстол Яков също отразява тази идея: “когато вие не знаете какво ще бъде утре. Какво е животът ви? Защото вие сте па̀ра, която се явява за малко и после изчезва.” (Яков 4:14). Наистина времето ни на земята е кратко - в действителност то е безкрайно малко в сравнение с вечността. За да живеем така, както Бог би искал да живеем, е важно да използваме възможно най-добре това, което ни е отредено като време.
Мойсей се моли така,, “Научи ни така да броим дните си,че да придобием мъдро сърце.” (Псалм 90:12). Добър начин да придобием мъдрост е да се научим да живеем всеки ден с вечна перспектива. Нашият Създател е вложил вечността в сърцата ни (Еклисиаст 3:11). Знанието, че ще трябва да дадем отчет пред Този, Който ни дава времето, трябва да ни мотивира да го използваме добре. К. С. Луис разбира това: "Ако четете историята, ще откриете, че християните, които са направили най-много за настоящия свят, са били точно тези, които са мислили най-много за следващия."
В посланието към Ефесяните, ап. Павел предупреждава светиите, „И така, внимавайте добре как постъпвате – не като глупави, а като мъдри, като изкупвате благовремието, защото дните са лоши.” (Ефесяни 5:15–16). Мъдрият живот включва внимателно използване на времето. Знанието, че жетвата е изобилна, а работниците малко (Лука 10:2) и че времето бързо намалява, трябва да ни помогне да го използваме по-добре, за да свидетелстваме както с думите, така и с примера си. Трябва да прекарваме времето си в любов към другите с дела и истина (1 Йоан 3:17-18).
Няма съмнение, че отговорностите и напрежението на този свят се борят за нашето внимание. Безбройните неща, които ни дърпат в различни посоки, позволяват времето ни лесно да бъде погълнато от ежедневни, второстепенни въпроси. Тогава често се случва онези начинания, които имат вечна стойност да останат настрана. За да избегнем загубата на фокус, трябва да определим приоритетите си и да си поставим цели. Освен това, доколкото е възможно, трябва да делегираме. Спомнете си как тъстът на Мойсей - Йотор - мъдро го учи да прехвърля на други част от тежката си работа (Изход 18:13-22).
Що се отнася до работната ни етика, да не забравяме, че Бог е свършил цялата си работа за шест дни, а на седмия си е починал. Това съотношение между работа и почивка но говори за очакванията, които нашия Създател има по отношение на нашата собствена работна етика. Наистина, Притчи 6:10-11 разкрива презрението на Господ към ленивото поведение: " Още малко спане, малко дрямка, малко сгъване на ръце за сън, така ще връхлети сиромашия върху тебе – като разбойник, и немотия – като въоръжен мъж." (вж. също Притчи 12:24; 13:4; 18:9; 20:4; 21:25; 26:14). Освен това притчата за талантите (Матей 25:14-30) илюстрира трагедията на пропиляната възможност, както и важността на това да се трудим вярно, докато дойде Господ. Трябва да се трудим усърдно в нашата професия, но нашата "работа" не се ограничава до това, което вършим за парично възнаграждение.
Всъщност, нашата главна цел във всичко, което правим трябва да бъде да прославяме Бога (Колос. 3:17). Колос. 3:23–24 казва, "Каквото и да вършите, работете от сърце, като за Господа, а не като за човеци; понеже знаете, че за награда от Господа ще получите наследството. Слугувайте на Господ Христос." Исус говори за събирането на съкровища на небето (Матей 6:19-21). Не бива да се трудим до изнемощяване в търсене на земно богатство (Йоан 6:27). Напротив, трябва да даваме най-доброто от себе си за всичко, към което Бог ни е призовал. Във всички наши начинания - взаимоотношенията ни, труда ни, обучението ни, служенето на другите, административните нещ на живота ни, грижата за здравето, отдиха и т.н. - основният ни фокус трябва да бъде Бог. Той е този, който ни е поверил това време на земята, и Той е този, който ръководи начина, по който го използваме.
Трябва да се отбележи, че времето, използвано за почивка нещо правилно и необходимо. Не можем да пренебрегваме прекарването на време с Бога, както в личен, така и в обществен план. Ние сме изцяло призовани да инвестираме време във взаимоотношения с другите и да работим усилено в нещата от живота. Но също така не можем да пренебрегваме времето за възстановяване, което Той ни дава чрез почивката. Това не е пропиляно време; тя е освежаване, което ни подготвя да използваме другото време още по-добре. Тя също така ни напомня, че в крайна сметка Бог е този, който е в контрол и който се грижи за всяка наша нужда. В стремежа си да управляваме добре времето си, е добре да отделяме редовно време за почивка.
Още по-важно е да планираме редовно, всекидневно време с Бога. Той е Този, който ни подготвя да изпълняваме задачите, които ни е възложил. Той е Този, който направлява дните ни. Най-лошото нещо, което бихме могли да направим, е да управляваме времето си така, сякаш то ни принадлежи. Времето принадлежи на Него, така че трябва да търсим Неговата мъдрост за това как най-добре да използваме времето, а след това да действаме с увереност, чувствителни към Неговото водителство и отворени за Божиите знаци по пътя.
Ако искате да промените начина, по който използвате времето си, първата стъпка е преценката. Положете целенасочени усилия за да обмислите управлението на времето си. Тази статия споделя някои от Божиите насоки за управлението на времето. Би било разумно да продължите да изучавате темата в Писанията. Помислете кои са тези неща, които Бог смята за ценни. Помислете за това, към което Той ви е призовал конкретно. Помислете каква част от времето си инвестирате в тези неща в момента. Помислете какво друго отнема времето ви. Направете списък на приоритетите и отговорностите и помолете Бог да ви насочи по отношение на промените, които трябва да бъдат направени. Добра практика е да размишлявате върху приоритетите си и използването на времето, която трябва да прилагате редовно. Някои смятат, че е полезно да правят целенасочен годишен преглед на начина, по който управляват времето си.
Що се отнася до времето, Библията ни съветва да се съсредоточим върху вечното, а не върху мимолетните удоволствия на този преходен свят. Съответно, трябва да се движим напред с усърдие и богоугодни цели като посоката в живота трябва да ни води към крайното Божие намерение. Времето, прекарано с Бога и в познаването на Бога чрез четене на Неговото Слово и молитва, никога не е загубено. Времето, прекарано в изграждане на Христовото тяло и в любов към другите с Божията любов (Евреи 10:24-25; Йоан 13:34-35; 1 Йоан 3:17-18), е добре прекарано време. Времето, инвестирано в споделяне на Евангелието, така че другите да познаят спасението в Исус, носи вечен плод (Матей 28:18-20). Трябва да живеем така, сякаш всяка минута е от голямо значение - защото това е вярно.
English
Какво казва Библията за управлението на времето?
