Какво казва Библията относно съня на душата?




Въпрос: Какво казва Библията относно съня на душата?

Отговор:
„Сънят на душата” е вярване, че след смъртта на един човек неговата душа „спи” до времето на възкресението и последния съд. Концепцията за „съня на душата” не е библейска. Когато Библията описва един човек като „спящ” във връзка със смъртта (Лука 8:52; 1 Коринтяни 15:6), това не означава буквален сън. Сънят е само начин за описване на смъртта, понеже мъртвото тяло изглежда като заспало. В момента на смъртта се изправяме пред Божия съд (Евреи 9:27). За вярващите да отсъстваме от тялото означава да сме в Божието присъствие (2 Коринтяни 5:6-8; Филипяни 1:23). За невярващите смъртта означава вечно наказание в ада (Лука 16:22-23).

До последното възкресение, обаче, има временно небе – рая (Лука 23:43; 2 Коринтяни 12:4) и временен пъкъл - ада (Откровение 1:18; 20:13-14). Както може да се види ясно в Лука 16:19-31, душите на хората не спят нито в рая, нито в ада. Може да се каже, обаче, че тялото на човека „спи”, докато душата му е в рая или в ада. При възкресението това тяло се „събужда” и се преобразува във вечно тяло, което човек ще притежава за цялата вечност, независимо дали е в небето или в пъкъла. Хората, които са били в рая ще бъдат изпратени в новото небе и новата земя (Откровение 21:1). Онези, които са били в ада ще бъдат хвърлени в огненото езеро (Откровение 20:11-15). Това са окончателните, вечни места за всички хора – в зависимост от това дали един човек е уповавал на Исус Христос като на Спасител.


Върнете се обратно на основната българска страница

Какво казва Библията относно съня на душата?