Въпрос
Каква е доктрината за семето на змията?
Отговор
Учението за семето на змията е вярване, основана на лошо библейско тълкуване и суеверие. То е основен доктринален източник за онези, които искат да използват Писанията, за да оправдаят расовите предразсъдъци. Доктрината за семето на змията е е тясно свързана и с други погрешни вярвания като например Движението за християнска идентичност и доктрината на кенитите (потомци на Каин – бел. пр.). Подобно на много други погрешни вярвания, то има вграден защитен механизъм, т.е. всеки, който не е съгласен с него, бива обвиняван, че е син на змията. Един от най-неприятните проблеми с доктрината за семето на змията е, че тя толкова силно се основава на предразсъдъци и изкривено библейско тълкуване, че може да бъде много трудно да се обсъжда рационално.
Просто казано, доктрината за семето на змията учи, че грехът на Ева не е просто непослушание, а сексуален контакт със змията, и че Каин е син на Ева и дявола. Според това схващане потомците на Каин са синове на Сатаната и това включва почти всяка раса или група, която този, който вярва в тази доктрина реши да не харесва. Тази идея се корени в суеверни вярвания и е особено популярна сред привържениците на превъзходството на бялата раса и антисемитите; Обединителната Църква (на Сан Мьон Мун – бел. пр.) също подкрепя тази идея. Известни лъжепророци и лъжеучители като Арнолд Мъри от "Шепърдс Чапъл" и Уилям Бранъм също поддържат тази идея. Въпреки че една идея не трябва да се критикува, когато се прилага погрешно, все пак е правилно е да се осъди дадена идея, когато тя логично води до грях. Именно теорията за семето на змията е философия, която учи, че някои раси или хора са изначално сатанински.
Онези, които подкрепят теорията за семето на змията, цитират много пасажи от Библията като доказателство, че тяхната идея е правилна. Почти без изключение тези "доказателства" изискват тълкуване, което е напълно неподходящо за контекста на пасажа. Например Битие 3:13 често се цитира с твърдението, че думата, преведена като "залъгвам" или "измамвам", всъщност означава "съблазнявам". Контекстът и науката не са съгласни с това. В Притчи 30:20 метафорично се сравняват яденето и сексуалната неморалност; това е силно преувеличено от тези, които вярват в семето на змията, които го изтъкват като доказателство, че грехопадението е сексуално. Други пасажи включват Юда 1:14 и притчата за плевелите в Матей 13 глава. Онези, които вярват в учението за семето на змията, учат, че описанието на Исус на "децата на дявола" в тази притча е трябва да се приема в биологичен смисъл. Отново, само този, който се опитва да наложи това убеждение чрез Библията, ще го види по този начин; то не произлиза от Писанието.
В Библията има буквално десетки места, които привидно подкрепят тази идея, но за всяко едно от тях се изисква човек предварително да вярва в идеята за семето на змията. Като прочете даден пасаж и каже: "Ако приемем, че учението за семето на змията е вярно, то това означава, че...", човек може да подкрепи тази фалшива философия. Поради тази причина аргументацията срещу доктрината за семето за змията може да бъде трудна. Тези, които вярват в нея, тълкуват Писанието през един вид "обектив на семето на змията" и не са склонни да приемат други тълкувания, независимо колко добре подкрепени са те от контекста и науката.
Има някои основни въпроси и противоречия, присъщи на доктрината за семето на змията, които могат да се използват, за да се докаже нейната неистинност. Например в Галатяни 3:28 ясно се казва, че расата и полът не оказват влияние върху положението ни пред Бога. Във Второ Петрово 3:9 се казва, че Бог иска всички да бъдат спасени, а не "всички, освен синовете на Каин". Никъде в Писанието никой не е определен като "кенит" или осъден въз основа на това, че е от рода на Каин. Никога не сме предупреждавани за такива хора от новозаветните писатели. Също така възниква въпросът как или защо такива хора са оцелели след потопа. Доктрината предполага, че първородният грях е сексуален, но не може да обясни защо цялата останала част от Библията излага светоглед, в който първородният грях е непослушанието, а не сексуалността.
Учението за семето на змията е неблагонадеждна, тъй като води директно и логично до два основни проблема. Расизмът възможно най-лошият; убеждението, че някои раси са непоправими, няма никакво положително приложение. Единственият възможен резултат от подобен светоглед са предразсъдъците и фанатизмът. Съществува и тенденция критиците на доктрината за семето на змията да бъдат отхвърляни, така като самите "кенити", в които учението вярва. Арнолд Мъри е особено виновен за тази злоупотреба. За щастие на вярващите, Бог ни е дал източник, а именно Свещеното Писание, който може да ни покаже истината. Трябва само да го четем с непредубедени и отворени очи, за да открием истинската мъдрост.
English
Каква е доктрината за семето на змията?
