Какво трябва да правят родители християни, ако имат блуден син (или дъщеря)?




Въпрос: Какво трябва да правят родители християни, ако имат блуден син (или дъщеря)?

Отговор:
Няколко принципа, които са присъщи за историята за Блудния син (Лука 15:11-32), могат да бъдат използвани от вярващите родители да реагират и се справят с деца, които вървят противоположно на начина, по който родителите са ги възпитали. Ние трябва да запомним, че веднъж достигнали един син или дъщеря „пълнолетието” си, те повече не са по властта на родителите.

В историята за блудния, синът взима наследството си, заминава в далечна страна и го пропилява. В случай, че едно дете не е новороден вярващ, това просто е нещо съвсем естествено. В случай на дете, което в един момент е взело ясно решение да следва Христос, ние наричаме това дете „блудно”. Думата „блуден” не може да се намери в историята. Значението на тази дума е „разточително или безотговорно неразумно или човек, който е изхарчил парите си разточително”. Следователно, тази дума описва сина от Лука 15. тя също описва и дете, което напуска дома и взема наследството, което родителите му са инвестирали в него и всички години на отглеждане, обучаване, любов и грижа са забравени и това дете се разбунтува против Бог. Тъй като всеки бунт е срещу Бог на първо място и е проявен в бунт срещу родителите и тяхната дългогодишна власт. Това дете тогава излиза в света и пропилява наследството си и отхвърля ценностите на родителите си.

Забележете, че родителя на блудния син не спря детето си да тръгне. Нито пък вървеше след детето си, за да се опита да го предпази от самото него. Родителят не се намеси в изборите или решенията, които това дете взема. По-скоро този родител вярно седи вкъщи и се моли и когато това дете „се осъзнае” и се върне обратно, родителя чака и наблюдава и вижда детето дори когато е „много далеч” и тръгва да го посрещне.

Тогава принципите са тези; когато нашите синове или дъщери излязат сами и правят избори, за които ние знаем, че ще донесат трудни последствия, родителите трябва да ги пуснат и оставят да тръгнат. Родителят не следва и не се бърка в последствията, които ще дойдат. А стои вкъщи, неуморно се моли и очаква знаците на разкаяние и смяна на посоката. Докато и когато това стане, родителят трябва да си мълчи, да не подкрепя бунта и да не става сплетник (1 Петрово 4:15).

След като децата навършат възраст „пълнолетие” те са обект единствено на властта на Бог и делегираната власт на правителството (Римляни 13:1-7). Като родители ние можем да вървим успоредно на действието на нашите синове или дъщери към Бог. Бог използва нещастието, което сами сме си причинили и „възпитанието на децата”, за да умъдри всеки един и зависи дали ще отговорим правилно. Като родители ние не можем да спасим децата си, само Бог може да го направи. В покорство ние трябва да им дадем възпитание в ГОСПОДА, когато ни е дадена тази възможност (Ефесяни 6:4) и след това да им позволим да правят техните си избори. Дотогава ние трябва да наблюдаваме и се молим и оставим проблема в ръцете на Господа. Това може да е болезнен процес, но след като бъде направен според Божията гледна точка, той ще ни донесе наградата на мир в сърцето. Ние не можем да съдим нашите деца, само Бог може. В това има голяма утеха „Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?” (Битие 18:25б)


Върнете се обратно на основната българска страница

Какво трябва да правят родители християни, ако имат блуден син (или дъщеря)?