Какво означава да се молим на непознати езици? Молитвата на непознати езици молитвен език ли е между вярващия и Бога?




Въпрос: Какво означава да се молим на непознати езици? Молитвата на непознати езици молитвен език ли е между вярващия и Бога?

Отговор:
За придобиете представа, прочетете, моля, нашата статия за дарбата да говорим на непознати езици. Има четири основни откъса от Писанието, които се цитират като доказателство за молитва на непознати езици: Римляни 8:26; 1 Коринтяни 14:4-17; Ефесяни 6:18 и Юда 20 стих. Ефесяни 6:18 и Юда 20 стих споменават „молене в Духа”. Но непознатите езици като молитвен език едва ли са най-подходящото тълкуване на този израз.

Римляни 8:26 ни учи: „Така също и Духът ни помага в нашата немощ - понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания.” Два ключови момента правят почти невъзможно Римляни 8:28 да се отнася за непознати езици като за молитвен език. Първо, този стих казва, че Духът е този, който „стене”, а не вярващите. Второ, Римляни 8:26 заявява, че „стенанията” на Духа „не могат да бъдат изговорени. Самата същност на говоренето на непознати езици е произнасянето на думи.

Това ни оставя с 1 Коринтяни 14:4-17 и особено стих 14: „Защото ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод.” Първо Коринтяни 14:14 директно споменава „молене на непознат език”. Какво означава това? Първо, изключително ценно е да изследваме контекста. Първо Коринтяни 14 глава представлява едно сравнение или контраст между дарбата на говорене на непознати езици и дарбата на пророкуване. Стихове 2-5 ясно казват, че Павел гледа на пророчеството като на дарба, която е по-добра от говоренето на непознати езици. В същото време Павел цени дарбата на говорене на непознати езици и обявява, че се радва да говори на езици повече от всеки друг (стих. 18).

Деяния 2 глава описва първия случай на дарбата говорене на непознати езици. В деня на Петдесятница апостолите говорили на непознати езици. Деяния 2 глава ясно казва, че апостолите са говорили на човешки езици (Деяния 2:6-8). Думата, преведена „езици” в Деяния 2 глава и 1 Коринтяни 14 глава е глоса, което означава „език”. Това е думата, от която произлиза думата „глосар”, или речник. Говоренето на непознати езици е способността вярващия да говори на езици, които не знае, за да съобщи евангелието на някой, който говори тези езици. В мултикултурния район на Коринт дарбата на непознати езици изглежда е била особено ценна и важна. Вярващите от Коринт можели по-добре да предават евангелието и Божието Слово в резултат на тази дарба. Но Павел изрично казва, че непознатите езици, дори и в тази употреба, трябва да бъдат тълкувани, или „превеждани” (1 Коринтяни 14:13, 27). Един вярващ в Коринт можел да говори на непознати езици, да прогласява Божията истина на някой, който говори този език, и след това пак той, или някой друг вярващ в църквата трябвало да преведе какво се говори, за да може цялото събрание да разбере какво се казва.

Какво означава тогава да се молим на непознати езици, и по какво се отличава това от говоренето на непознати езици? Първо Коринтяни 14:13-17 показва, че молитвата на непознати езици също трябва да се тълкува. В резултат на това, изглежда молитвата на непознати езици означавало принасяне на молитва към Бог. Тази молитва служела на някой, който говорел този език, но също трябвало да се тълкува, за да може цялото тяло да бъде назидавано.

Това тълкувание не се приема от онези, които гледат на молитвата на непознати езици като на молитвен език. Това алтернативно разбиране може да се обобщи както следва: молитвата на непознати езици е личен молитвен език между вярващия и Бога (1 Коринтяни 13:1), който вярващият използва, за да изгради себе си (1 Коринтяни 14:4). Това тълкуване не е библейско поради следните причини: 1) Как може моленето на непознати езици да бъде личен молитвен език, ако трябва да се тълкува (1 Коринтяни 14:13-17)? 2) Как може моленето на непознати езици да бъде за собствено изграждане, когато Писанието казва, че духовните дарби са за изграждане на църквата, а не собствената личност (1 Коринтяни 12:7). 3) Как може моленето на непознати езици да бъде личен молитвен език, ако дарбата за говорене на непознати езици е „дар за невярващите” (1 Коринтяни 14:22)? Библията ясно казва, че не всеки притежава дарбата за говорене на непознати езици (1 Коринтяни 12:11, 28-30). Как може езиците да бъдат дарба за собствено изграждане, ако не всеки вярващ може да ги притежава? Нямаме ли всички ние нужда да бъдем изграждани?

Някои разбират моленето на езици като „таен кодиран език”, който пречи на Сатана и на неговите демони да разберат нашите молитви, и така да ни навредят. Това тълкувание не е библейско поради следните причини: 1) Новият Завет постоянно описва непознатите езици като човешки. 2) Библията записва безброй случаи, когато вярващи се молят на своя собствен език, на глас, без да се притесняват, че Сатана ще възпрепятства молитвата. Дори Сатана и/или неговите демони да чуят и да разберат молитвите, които казваме, те нямат абсолютно никаква власт да попречат на Бог да отговори на молитвите ни според Своята воля. Ние знаем, че Бог чува нашите молитви и този факт обезсмисля въпроса дали Сатана и неговите демони слушат и разбират нашите молитви.

Какво казваме в такъв случай за многото християни, които са преживели говорене на непознати езици и намират това преживяване за много изграждащо в личен план? Първо, трябва да основаваме своята вяра и практика върху Писанието, а не върху преживяванията. Трябва да гледаме на нашите преживявания в светлината на Писанието, а не да тълкуваме Писанието в светлината на нашите преживявания. Второ, много от култовете и религиите по света също съобщават за случаи на говорене/молене на непознати езици. Очевидно Святият Дух не е дал такава дарба на тези невярващи хора. Затова изглежда, че демоните могат да фалшифицират дарбата на говорене на езици. Това трябва да ни накара да сравним още по-внимателно нашите преживявания с Писанието. Трето, изследванията показват как говоренето/моленето на непознати езици може да бъде научено. Чрез слушане и наблюдаване на други, които говорят на непознати езици, един човек може да научи процедурата, дори подсъзнателно. Това е най-вероятното обяснение на преобладаващото множество от случаи на говорене/молене на непознати езици сред християните. Четвърто, чувството за „лично изграждане” е естествено. Човешкото тяло произвежда адреналин и ендорфини, когато преживява нещо ново, вълнуващо, емоционално и/или несвързано с рационалната мисъл.

Моленето на непознати езици определено е въпрос, по който християните може да изразяват своето съгласие или разногласие с уважение и любов. То не дефинира спасението. Моленето на непознати езици не е нещото, което определя разликата между зрял и незрял християнин. Дори и да има такова нещо като молитва на непнознати езици като личен молитвен език, то не е фундаментално за християнската вяра. Затова, макар да вярваме, че библейското тълкувание на молитвата на езици ни води далеч от идеята за личен молитвен език за собствено изграждане, ние също признаваме, че много от хората, които практикуват това са наши братя и сестри в Христос, които заслужават нашата любов и уважение.


Върнете се обратно на основната българска страница

Какво означава да се молим на непознати езици? Молитвата на непознати езици молитвен език ли е между вярващия и Бога?