Какво означава да се молим непрестанно?




Въпрос: Какво означава да се молим непрестанно?

Отговор:
Заповедта на Павел в 1 Солунци 5:17 да се „молим непрестанно”, може да предизвика смут. Очевидно тя не може да означава, че трябва да стоим по цял ден с наведени глави и затворени очи. Павел не говори за непрестанно говорене, но за такова отношение, при което ние през цялото време мислим за Бог и сме отдадени на Него. Всеки буден момент трябва да бъде изживян със съзнанието, че Бог е с нас, и че Той активно е ангажиран и участва в нашите мисли и действия.

Когато нашите мисли се насочат към безпокойство, страх, обезсърчение и гняв, тогава трябва съзнателно и бързо да обърнем всяка мисъл към молитва и всяка молитва към благодарност. В своето писмо до Филипяните Павел ни заповядва да спрем да се тревожим и вместо това ни казва: „Във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение” (Филипяни 4:6). Той учи вярващите в Колос да се отдадат на молитва и да бдят „в нея с благодарение” (Колосяни 4:2). Павел увещава вярващите в Ефес да считат молитвата като оръжие, което да използват в духовните битки (Ефесяни 6:18). В нашите ежедневни дела молитвата трябва да бъде първият ни отговор на всяка страшна ситуация, всяка тревожна мисъл и всяка нежелана задача, която Бог заповядва. Липсата на молитва ще ни накара да разчитаме на себе си, вместо на Божията благодат. Същността на непрестанната молитва е постоянно разчитане и общуване с Отец.

За християните молитвата трябва да бъде като дишането. Не е нужно да мислите, за да дишате, понеже атмосферата упражнява налягане върху дробовете ви и ви кара да дишате. Ето защо е по-трудно да задържите дъха си, отколкото да дишате. По същия начин, когато се раждаме в Божието семейство, ние влизаме в духовна атмосфера, където Божието присъствие и благодат упражняват налягане, или влияние, върху нашия живот. Молитвата е нормалния отговор на това налягане. Всички ние, като вярващи, сме влезли в божествената атмосфера, за да дишаме въздуха на молитвата.

За нещастие много вярващи задържат своя „духовен дъх” за дълги периоди от време, като мислят, че кратки моменти с Бог са достатъчни, за да им позволят да оцелеят. Но това ограничаване на духовния прием се причинява от греховни желания. Истината е, че всеки вярващ трябва постоянно да бъде в присъствието на Бога, постоянно да вдишва Неговите истини, за да бъде напълно функционален.

По-лесно е християните да се почувстват сигурни като си въобразят, че имат Божията благодат, вместо да разчитат на нея. Твърде много вярващи се задоволяват с физическите благословения и имат малко желание за духовните. Когато програми, методи и пари произвеждат внушителни резултати, хората са склонни да объркват човешкия успех с божественото благословение. Когато това се случи, пламенното жадуване за Бог и копнежът за Неговата помощ ще липсват. Постоянната, настойчива, непрестанна молитва е съществена част от християнския живот и произлиза от смирение и уповаване на Бога.


Върнете се обратно на основната българска страница

Какво означава да се молим непрестанно?