Свръхестествените дарби на Духа за днешно време ли са?




Въпрос: Свръхестествените дарби на Духа за днешно време ли са?

Отговор:
Първо, важно е да се осъзнае, че това не е въпрос за това дали Бог все още върши чудеса днес. Би било глупаво и небиблейско да твърдим, че Бог не изцелява хора, говори на хора и върши свръхестествени знамения и чудеса днес. Въпросът е дали свръхестествените дарби на Духа, описани главно в 1 Коринтяни глави 12-14, са все още действащи в църквата днес. Това също така не е въпрос за това „може ли” Святия Дух да даде на някой свръхестествена дарба. Въпросът е „дали” Святия Дух все още дава свръхестествени дарби днес. Преди всичко друго, ние осъзнаваме изцяло, че Святия Дух е свободен да даде дарби според Неговата воля (1 Коринтяни 12:7-11).

В книгата Деяния на апостолите и в посланията болшинството чудеса бяха направени от апостолите и техни близки сподвижници. 2 Коринтяни 12:12 ни дава причината защо това е било така, „Признаците на апостолите се показаха между вас с пълно търпение, чрез знамения, чудеса и велики дела.” Ако всеки вярващ в Христос беше снабден със способността за извършването на знамения, чудеса и велики дела - знаменията, чудесата и великите дела не можеха по никакъв начин да бъдат определящите белези на един апостол. Деяния 2:22 ни казва, че Исус беше „засвидетелстван” чрез „мощни дела, чудеса и знамения”. Подобно апостолите бяха „белязани” като действителни пратеници от Бог чрез чудесата, които вършеха. Деяния 14:3 описват, че посланието на благовестието беше „потвърдено” чрез чудесата, които Павел и Варнава извършиха.

1 Коринтяни глави 12-14 се занимава главно с темата за дарбите на Духа. От този текст става ясно, че на „обикновените” християни понякога им се дават свръхестествени дарби (12:8-10; 28-30). На нас не ни е казано колко обикновено беше това. От това, което научихме по-горе, че апостолите бяха „белязани”със знамения и чудеса, то изглежда, че свръхестествените дарби, дадени на „обикновени” християни, беше изключение, а не правило. Извън апостолите и техните близки сподвижници, Новият завет никъде специално не описва хора, упражняващи свръхестествените дарби на Духа.

Важно е също така да разберем, че ранната църква нямаше завършената Библия, както ние я имаме днес (2 Тимотей 3:16-17). Затова, дарбите на пророчество, знание, мъдрост, и т.н. бяха необходими, за да знаят ранните християни какво Бог искаше от тях да направят. Дарбата пророчество позволи на вярващите да предадат нова истина и откровение от Бог. Сега, когато откровението на Бог е завършено в Библията, „разкриващите” дарби не са вече необходими, поне не в същия капацитет, в който бяха в Новия завет.

Бог по свръхестествен начин изцелява хора всеки ден. Бог все още ни говори днес, дали с доловим глас, дали в нашите мисли или чрез внушения и чувства. Бог все още прави удивителни чудеса, знамения и велики дела – и понякога извършва тези чудеса чрез християните. Все пак това, което току-що беше описано, не е непременно свръхестествените дарби на Духа. Основната цел на свръхестествените дарби беше да докажат, че благовестието беше истина и че апостолите бяха истински пратеници на Бога. Библията не казва открито, че свръхестествените дарби са спрели, но поставя основата за това, защо те може би повече не са необходими.


Върнете се обратно на основната българска страница

Свръхестествените дарби на Духа за днешно време ли са?