Какво казва Библията за мързела?




Въпрос: Какво казва Библията за мързела?

Отговор:
Първият закон за движението на Нютон казва, че един предмет в движение има склонността да се движи, докато предмет в покой има склонността да стои в покой. Този закон се отнася за хора. Докато някои хора имат естествен подтик да завършват проекти, други са апатични, и имат нужда от мотивация, за да преодолеят инерцията. Мързелът, който за някои хора е начин на живот, представлява изкушение за всички. Но Библията ясно казва, че понеже Господ е определил работа за човека, затова мързелът е грях. „Иди при мравката, о, ленивецо, размишлявай за постъпките й и бъди мъдър” (Притчи 6:6).

Библията говори много неща за мързела. Притчи, специално, са изпълнени с мъдрост относно мързела и предупреждения към мързеливия човек. Тази книга ни казва, че ленивецът мрази да работи: „Гладът на мързеливеца ще го убие, защото ръцете му отказват да работят” (21:23); той обича да спи: „Както врата се завърта на пантите си, така и ленивият - на постелката си” (26:14); измисля извинения: „Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!” (26:13); пилее време и енергия: „Немарливият в работата си е брат на разсипника” (18:9); вярва, че е мъдър, но е глупак: „Ленивият смята себе си за по-мъдър от седем души, които могат да дадат умен отговор” (26:16).

Книгата Притчи ни казва също края на историята за мързеливия: Ленивецът става слуга (или длъжник): „Ръката на трудолюбивите ще властва, а ленивите ще бъдат подчинени” (12:24); бъдещето му е мрачно: „Ленивият не иска да оре - поради зимата, затова когато търси във време на жътва, няма да има нищо” (20:4); той може да стигне до бедност: „Душата на ленивия желае и няма, а душата на трудолюбивите ще се насити” (13:4).

Няма място за мързел в живота на християнина. Наистина новоповярвалите трябва да бъдат учени, че „…по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой” (Ефесяни 2:8-9). Но вярващият може да стане безделник, ако вярва неправилно, че Бог не очаква никакъв плод от преобразения живот. „Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим” (Ефесяни 2:10). Християните не се спасяват чрез дела, но те показват вярата си чрез своите дела (Яков 2:18, 26). Ленивостта накърнява Божията цел – добрите дела. Обаче Господ дава власт на християните да победят предразположението на плътта към леност, като ни е дал нова природа (2 Коринтяни 5:17).

В нашето ново естество, ние сме мотивирани към старание и производителност от любов към нашия Спасител, който ни е изкупил. Старата ни склонност към мързел – и всички останали грехове – е била заменена от желание да живеем богоугодно: „Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда” (Ефесяни 4:28). Ние осъзнаваме своята нужда да издържаме своите семейства чрез труда си: „Но ако някой не се грижи за своите, а най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата и от безверник е по-лош” (1 Тимотей 5:8); както и да се грижим за останалите от Божието семейство: „Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене. Във всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господ Исус, как Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да получава” (Деяния 20:34-35).

Като християни знаем, че нашият труд ще бъде възнаграден от Господ, ако постоянстваме в прилежанието: „Да не ни дотяга да вършим добро; защото ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем. И така, доколкото имаме случай, нека да правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра” (Галатяни 6:9-10); „Каквото и да вършите, работете от сърце, като за Господа, а не като за човеци понеже знаете, че за награда от Господа ще получите наследството. Слугувайте на Господ Христос” (Колосяни 3:23-24); „Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте, и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите” (Евреи 6:10).

Християните трябва да работят с Божията сила, за да евангелизират и правят ученици. Апостол Павел е нашият пример: „Него ние възгласяваме, като съветваме всеки човек и поучаваме всеки човек с пълна мъдрост, за да представим всеки човек съвършен в Христос. Затова и се трудя, като се подвизавам според Неговата сила, която действа в мене мощно” (Колосяни 1:28-29). Християнското служене на Бог ще продължи дори и в небето, но вече няма да бъде затруднено от проклятието (Откровение 22:3). Свободни от болест, скръб и грях – дори и от мързел – светиите вечно ще прославят Господа. „Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и преизобилвайте винаги в Господнето дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е напразен” (1 Коринтяни 15:58).


Върнете се обратно на основната българска страница

Какво казва Библията за мързела?