Защо Бог е ревнив Бог?




Въпрос: Защо Бог е ревнив Бог?

Отговор:
Важно е да разберем как се използва думата „ревнив”. Нейната употреба в Изход 20:5, за да описва Бог е различна от начина, по който се използва, за да опише греха на завистта (Галатяни 5:20). Когато използваме думата „ревнив”, ние я употребяваме в смисъл, че ревнуваме от някой, който има нещо, което ние нямаме. Един човек може да бъде ревнив или завистлив към друг човек, понеже той или тя имат хубава кола или къща (притежания). Или пък някой може да ревнува или да завижда на друг човек, поради някоя способност или умение, които другият човек притежава (като например атлетични умения). Друг пример би бил някой да ревнува или да завижда на друг поради неговата или нейната красота.

В Изход 20:5 се няма предвид, че Бог ревнува или завижда, понеже някой има нещо, което Му е нужно, или просто го желае. Изход 20:4-5 казва: „Не си прави кумир или каквото и да е изображение на нещо, което е на небето горе, на земята долу или във водата под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш, защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив…” Забележете, че Бог ревнува, когато даваме на някой друг това, което принадлежи по право на Бога.

В тези стихове Бог говори за това, че хората правят идоли и се покланят на тях, вместо да отдават на Бог поклонението, което принадлежи единствено на Него. Бог изпитва чувство за собственост към поклонението и служенето, които Му принадлежат. Грях е да пожелаваме или да сме завистливи, или да ревнуваме някой защото има нещо, което ние нямаме. Когато Бог каже, че е ревнив, се има предвид различна употреба на тази дума. Той ревнува за това, което Му принадлежи; поклонението и служенето принадлежат единствено на Него, и затова трябва да се отдават само на Него.

Може би един практичен пример ще ни помогне да разберем разликата. Ако един съпруг види друг мъж да флиртува с жена му, той има право да бъде ревнив, защото само той има право да флиртува с жена си. Този тип ревност не е греховна. По-скоро е напълно уместна. Да ревнуваш за нещо, което Бог обявява, че принадлежи на теб, е добро и приемливо. Ревността е грях, когато тя е желание за нещо, което не принадлежи на нас. Поклонението, прославянето, почитта и обожанието принадлежат единствено на Бог, защото само Той е истински достоен за тях. По тази причина Бог е прав да ревнува, когато ние отдаваме на идоли поклонение, прославяне, почит и обожание. Точно това е ревността, която апостол Павел описва във 2 Коринтяни 11:2: „Ревнувам за вас с божествена ревност…”


Върнете се обратно на основната българска страница

Защо Бог е ревнив Бог?