По какъв начин вечността в ада е справедливо наказание за греха?




Въпрос: По какъв начин вечността в ада е справедливо наказание за греха?

Отговор:
Това е въпрос, който тревожи много хора, които имат непълно разбиране за три неща: естеството на Бога, естеството на човека и естеството на греха. Естеството на Бога е идея, която е трудна за разбиране от нас, защото сме паднали, грешни човешки същества. Виждаме Бог като благо, милостиво Същество, чиято любов към нас преодолява и засенчва всички други Негови атрибути. Разбира се, Бог е любящ, благ и милостив, но той е преди всичко свят и праведен Бог. Толкова е свят, че не може да търпи греха. Той е Бог, чийто гняв гори срещу нечестивите и непокорните (Исая 5:25; Осия 8:5; Захария 10:3). Той е не само любящ Бог – Той е самата любов! Но Библията ни казва също, че Той мрази всеки грях (Притчи 6:16-19). И макар да е милостив, има граници на Неговата милост. „Търсете Господа, докато може да се намери, призовавайте Го, докато е близо. Нека нечестивият изостави пътя си и неправедният - помислите си, нека се обърне към Господа и Той ще се смили над него, и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро” (Исая 55:6-7).

Човечеството е покварено от грях и този грях винаги е насочен пряко срещу Бога. Когато Давид съгреши, като извърши прелюбодейство с Витсавее и прати Урия на смърт, той реагира с интересна молитва: „Пред Тебе, само пред Тебе съгреших, и пред Тебе сторих това зло…” (Псалм 51:4). Понеже Давид съгреши срещу Витсавее и Урия, как може да твърди, че е съгрешил единствено срещу Бога? Той разбираше, че всеки грях в края на краищата е насочен срещу Бога. Бог е вечно и безкрайно Същество (Псалм 90:2). В резултат на това всеки грях изисква вечно наказание. Божият свят, съвършен и безграничен характер е бил оскърбен заради нашия грях. Макар за ограничените ни умове грехът ни е ограничен във времето, за Бог – който е извън времето – грехът, който Той мрази, продължава. Нашият грях вечно е пред Него и трябва да бъде наказан вечно, за да задоволи Неговото свято правосъдие.

Никой не разбира това по-добре от хората в ада. Съвършен пример за това е историята за богаташа и Лазар. И двамата умряха – богаташът отиде в ада, докато Лазар отиде в рая (Лука 16). Разбира се, богаташът знаеше, че греховете му са извършени само по време на живота му. Но, интересно е, че той никога не каза: „Защо се оказах тук?” Този въпрос никога не се задава в ада. Той не каза: „Наистина ли заслужавам това? Не мислите ли, че това е малко крайно? Малко прекалено?” Той само моли някой да отиде до неговите братя, които са все още живи, и да ги предупреди да не последват неговата съдба.

Като богаташа, всеки грешник в ада осъзнава напълно, че заслужава да бъде там. Всеки грешник има напълно информирана, ясно съзнаваща и чувствителна съвест, която в ада става негов собствен мъчител. Това е преживяването на мъченията в ада – човек, който напълно осъзнава своя грях с неумолимо обвиняваща съвест, без облекчение нито за миг. Вината на греха ще причини срам и вечна себе-омраза. Богаташът знаеше, че вечното наказание за живот изпълнен с грехове е справедливо и заслужено. Ето защо той никога не протестира, нито постави под съмнение справедливостта на своето пребиваване в ада.

Действителността на вечното осъждане – вечният ад и вечното наказание е страшна и тревожна. Но наистина е добре, ако можем да бъдем уплашени. Макар тази информация да звучи страшно, има и добри новини. Бог ни обича (Йоан 3:16) и иска да бъдем спасени от ада (2 Петрово 3:9). Но понеже Бог е също справедлив и праведен, Той не може да допусне греха ни да остане ненаказан. Някой трябва да плати за него. В голямата Си милост и любов Бог осигури Свое собствено плащане за греха ни. Той изпрати Своя Син Исус Христос, за да плати наказанието за нашите грехове като умря на кръста за нас. Смъртта на Исус беше безкрайна смърт, защото Той е безкрайния Бог/човек, който плаща безкраен дълг за греха, така че да не е необходимо ние сами да го плащаме цяла вечност в ада (2 Коринтяни 5:11). Ако изповядаме своите грехове и повярваме в Христос, като помолим за Божията прошка заради Христовата жертва, ние сме спасени, опростени, очистени и ни е обещан вечен дом в небесата. Бог ни обикна толкова много, че осигури средството за нашето спасение, но ако отхвърлим Неговия дар на вечен живот, ще се изправим срещу вечните последствия на това решение.


Върнете се обратно на основната българска страница

По какъв начин вечността в ада е справедливо наказание за греха?