Как мога да простя на онези, които са ми съгрешили?




Въпрос: Как мога да простя на онези, които са ми съгрешили?

Отговор:
Всеки е бил наскърбен, обиден и е било постъпено неправилно спрямо него в някакъв момент от живота му. Как трябва да реагираме, когато ни се случат такива оскърбления? Според Библията ние трябва да простим. Ефесяни 4:32 заявява, „Бъдете един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.” Подобно, Колосяни 3:13 гласи, „Претърпявайте си един друг, и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие.” Ключът и в двата стиха e, че ние трябва да прощаваме на другите, както Бог ни е простил. Защо прощаваме? Защото ние сме били простени!

Прошката щеше да бъде лесна, ако ние трябваше да я дадем само на онези, които идват, молейки за нея с мъка и разкаяние. Библията ни казва, че ние трябва да простим на онези, които са ни съгрешили, без условие. Отказът да простим истински на човека демонстрира обида, горчивина и гняв – никое, от които не трябва да бъдат характеристики на християнина. В Господната молитва ние молим Бог да прости нашите грехове, както ние сме простили на онези, които са съгрешили срещу нас (Матей 6:12). Исус каза в Матей 6:14-15, „Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения.” В светлината на други стихове, които говорят за Божията прошка, Матей 6:14-15 най-добре се разбира да казва, че хора, които отказват да простят на другите, не са изпитали истински Божията прошка.

Винаги, когато пропуснем целта като не се покорим на една от Божиите заповеди, ние Му съгрешаваме. Винаги, когато оскърбим друг човек, ние не само съгрешаваме срещу него, но също така срещу Бог. Когато погледнем към огромната Божия милост да прости ВСИЧКИ наши прегрешения, ние осъзнаваме, че нямаме право да задържим тази милост към другите. Ние сме прегрешили срещу Бог безкрайно повече, отколкото който да е човек може да съгреши спрямо нас. Ако Бог ни прощава за толкова много, как можем да откажем да простим на другите за толкова малко? Исусовата притча в Матей 18:23-35 е ясна илюстрация на тази истина. Бог обещава, че когато ние дойдем при Него, молейки за прошка, Той я дава свободно (1 Йоан 1:9). Прошката, която ние даваме, не трябва да има никакви граници, по същия начин, по който е безгранична Божията прошка (Лука 17:3-4).


Върнете се обратно на основната българска страница

Как мога да простя на онези, които са ми съгрешили?