Въпрос
Какво казва Библията за глупостта?
Отговор
Глупостта е резултат от това, че човек злоупотребява с интелигентността, която Бог му е дал. Глупакът използва уменията си да разсъждава, за да взема погрешни решения. Най-основният вид глупост е да отричаш Божието съществуване или да казваш "не" на Бога (Псалм 14:1). Библията свързва глупостта с буйния нрав (Притчи 14:16-17), извратени думи (Притчи 19:1) и непослушанието към родителите (Притчи 15:5). Ние се раждаме с вродено безумие, но дисциплината ще ни помогне да се обучим в мъдрост (Притчи 22:15).
В Притчи 19:3 се казва, че глупостта е контрапродуктивна: "Безумието на човека изкривява пътя му и сърцето му негодува против Господа". В Марк 7:22 Исус използва дума, която означава " безсмислие" и е преведена като "безумство". В този контекст Исус описва онова, което излиза от сърцето на човека и го осквернява. Глупостта е едно от доказателствата, че човекът има осквернена, греховна природа. В Притчи 24:9 се казва: "помислянето на такова безумие е грях..." Следователно глупостта всъщност е нарушаване на Божия закон, защото грехът е беззаконие (1 Йоан 3:4).
За глупака Божият път е глупост: "Защото словото за кръста е безумие за тези, които погиват ..." (1 Коринтяни 1:18; вж. стих 23). Евангелието изглежда като глупост за неспасените, защото за тях то няма смисъл. Глупакът е напълно извън обсега на Божията мъдрост. Евангелието противоречи на естествената интелигентност и разум на невярващия, но въпреки това "... благоволи Бог чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите" (1 Коринтяни 1:21).
Вярващият в Христос получава самото Божие естество (2 Петрово 1:4), което включва и Христовия разум (1 Коринтяни 2:16). Като разчита на обитаващата в него сила на Светия Дух, вярващият може да отхвърли глупостта. Мислите му могат да угодят на Господ и той може да взема решения, които прославят Бога, като обогатява своя живот и живота на хората около себе си (Филипяни 4:8-9; Ефесяни 5:18-6:4).
Когато става въпрос за вечната ни съдба, човек е или глупак, което означава, че отхвърля Христовото благовестие, или е мъдър, което означава, че вярва в Христос и посвещава живота си на Него (вж. Матей 7:24-27). Вярващият открива, че Евангелието - това, което е смятал за глупост - всъщност е Божията мъдрост, която му осигурява вечно спасение.
English
Какво казва Библията за глупостта?
