Вярващият трябва ли да може да чувства Святия Дух?




Въпрос: Вярващият трябва ли да може да чувства Святия Дух?

Отговор:
Макар някои служения на Святия Дух да включват чувства, като изобличението за грях, утехата и изпълването със сила, Писанието не ни поучава да основаваме нашите взаимоотношеня със Святия Дух върху начина, по който се чувстваме. Святият Дух обитава във всеки новороден вярващ. Исус ни каза, че когато дойде утешителят, Той ще бъде с нас и в нас. „И Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител, за да бъде с вас вовеки – Духа на истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и във вас ще бъде” (Йоан 14:16-17). С други думи, Исус изпраща един като Него Самия, аз да бъде с нас и в нас.

Знаем, че Святият Дух е с нас, понеже Божието Слово ни казва така. Святият Дух обитава във всеки новороден вярващ, но не всеки вярващ е контролиран от Святия Дух, и в това има огромна разлика. Когато действаме по плът, ние не сме под контрола на Святия Дух, дори и Той да обитава в нас. Апостол Павел коментира тази истина и използва илюстрация, която ни помага да я разберем. „Не се опивайте с вино, следствието от което е разврат, но се изпълвайте с Духа” (Ефесяни 5:18). Много хора четат този стих и го тълкуват, че апостол Павел говори срещу виното. Контекстът на този откъс, обаче, е поведението и воюването на изпълнения с Духа вярващ. По тази причина смисълът е по-голям от просто предупреждение срещу пиенето на прекалено количество вино.

Когато хората са пияни заради това, че са изпили прекалено количество вино, те показват определени характеристики: стават несръчни, говорът им се заваля, а преценката им стават неточна. Тук апостол Павел прави сравнение. Както има определени характеристики, които идентифицират човека, който е контролиран от прекалено много вино, така трябва да има определени характеристики, които идентифицират човека, който е контролиран от Святия Дух. В Галатяни 5:22-24 четем за плодовете на Духа. Това са плодове на Святия Дух, и те се виждат в новородения вярващ, който е под Неговия контрол.

Времето на глагола в Ефесяни 5:18 показва постоянен процес на „изпълване” със Святия Дух. Понеже това е призив, от това следва, че е възможно и да не се изпълваме с Духа, т.е. да не сме контролирани от Духа. Останалата част от Ефесяни 5 глава ни дава характеристиките на изпълнения с Духа вярващ. „Разговаряйте с псалми и химни и духовни песни, като пеете и възпявате Господа в сърцето си и като винаги благодарите за всичко на Бога и Отца в името на нашия Господ Исус Христос, като се подчинявате един на друг в страх от Христос” (Ефесяни 5:19-21).

Ние не сме изпълнени с Духа, понеже се чувстваме така, но защото това е привилегията и богатството на християнина. Да си изпълнен или контролиран от Духа е резултат от ходене в покорство пред Господ. Това е благодатен дар, а не емоционално чувство. Емоциите може да ни заблудят и правят това, и можем да се въвлечем в емоционална истерия, която е чисто дело на плътта, а не на Святия Дух. „И така, казвам: Ходете по Духа и няма да угаждате на плътските страсти…Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим” (Галатяни 5:16, 25).

Като казваме това, не можем да отречем, че има случаи, когато можем да бъдем завладени от присъствието и силата на Духа, и често това са емоционални преживявания. Когато това се случва, то е необикновена радост. Цар Давид „танцува с всичката си сила” (2 Царе 6:14), когато въвеждаше Ковчега на Завета в Ерусалим. Да изживееш радост чрез Духа е да разбереш, че като Божии деца ние сме благословени от Неговата милост. Затова служенията на Святия Дух наистина може да включват нашите чувства и емоции. В същото време, ние не трябва да основаваме нашата сигурност, че притежаваме Святия Дух върху състоянието на нашите чувства.


Върнете се обратно на основната българска страница

Вярващият трябва ли да може да чувства Святия Дух?