Какво означава, че сме направени страшно и чудно (Псалм 139:14)?




Въпрос: Какво означава, че сме направени страшно и чудно (Псалм 139:14)?

Отговор:
Псалм 139:14 обявява: „Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; чудни са Твоите дела и душата ми добре знае това.” Контекстът на този стих е невероятната природа на нашите физически тела. Човешкото тяло е най-сложният и уникален организъм в света, и това говори много за ума на Неговия Създател. Всеки аспект от тялото, дори най-малката микроскопична клетка, разкрива, че то е направено страшно и чудно.

Инженерите разбират как да направят силни, но леки греди, като поставят здравия материал във външните краища при напречен разрез, а напълват вътрешността с по-лек, по-слаб материал. Това се прави защото повърхността на една структура понася най-големия стрес при обикновено огъване или натиск. Напречният разрез на човешката кост открива, че здравият материал е във външността, а вътрешността се използва като фабрика за различни видове кръвни клетки. Когато разглеждате сложна камера със свойството да пропуска повече или по-малко светлина, според колкото е нужно, за да се фокусира автоматично върху обширно поле, вие откривате многократна имитация на действието на човешкото око. И все пак, понеже имаме две очни ябълки, имаме възприятие и за дълбочина, което ни позволява да преценим на какво разстояние се намира един предмет.

Човешкият мозък също е удивителен орган, страшно и чудно направен. Той има способността да учи, да разсъждава и да контролира толкова много автоматични функции на тялото като сърдечния ритъм, кръвното налягане и дишането, да поддържа равновесието при ходене, бягане, стоене и седене, и то докато е концентриран върху нещо друго. Компютрите могат да надминат човешкия мозък по чиста изчислителна мощ, но са примитивни, когато изпълняват задачите, които включват разсъждаване. Мозъкът също има удивителната способност да се адаптира. В един експеримент, когато хората сложили очила, които правели светът да изглежда обърнат с главата надолу, мозъкът им бързо интерпретирал информацията, която им била дадена, за да възприемат света отново „с главата нагоре.” Когато на други хора закрили очите за дълъг период от време, „центърът на зрението” в мозъка скоро започнал да изпълнява други функции. Когато хората се преместват в къща, която е близо до ж.п. линия, скоро шумът на влаковете се филтрира от техните умове и те престават да му обръщат внимание.

Що се отнася до миниатюрността, човешкото тяло е чудо, страшно и удивително направено. Например, информацията, която е необходима за репликацията на цялото човешко тяло до най-малката подробност, се съхранява в двойната спираловидна нишка на ДНК, която се намира в ядрото на всяка една от милиардите клетки в човешкото тяло. А системата за информация и контрол, каквато представлява нашата нервна система, е удивително компактна в сравнение с недодяланите човешки изобретения от жици и оптични кабели. Всяка клетка, едно време наричана „проста клетка”, е малка фабрика, която все още не е напълно разбрана от човека. Сега, когато микроскопите стават все по-мощни и по-мощни, започват да изпъкват невероятните свойства на човешката клетка.

Помислете за единичната оплодена клетка на току що заченатия човешки живот. От тази единствена клетка в утробата се развиват всички видове тъкани, органи и системи, които работят заедно точно на правилното време в един удивително координиран процес. Пример е дупката в преградата между двете камери в сърцето на новороденото бебе. Тази дупка се затваря точно по време на раждането, за да позволи обогатяването на кръвта с кислород от белия дроб, което не се случва, докато бебето е в утробата и получава кислород чрез пъпната връв.

Освен това имунната система на тялото е способна да отблъсне толкова много врагове и да го възстанови, от най-малките поправки (дори поправяне на лоши секции ДНК) до най-големите (поправяне на кости и възстановяване от големи злополуки). Да, има болести, които в края на краищата побеждават нашето тяло в процеса на стареене, но нямаме дори представа колко често през живота ни нашите имунни системи са ни спасявали от сигурна смърт.

Функциите на човешкото тяло също са невероятни. Удивителна е способността да боравим с големи, тежки предмети, както и да манипулираме крехки предмети, без да ги строшим. Можем да стреляме многократно с лък и стрели по далечна цел, да чукаме бързо по компютърна клавиатура без да мислим за клавишите, да пълзим, да вървим, да бягаме, да се въртим, да се катерим, да плуваме, да правим салта и пируети, и да изпълняваме „прости” задачи като отвиване на електрическа крушка, измиване на зъбите с четка и завързване на обувките си – отново, без да мислим. Наистина това са „прости” неща, но хората тепърва трябва да измислят и програмират робот, който да може да изпълнява такава широка гама от задачи и движения.

Функцията на храносмилателната система и свързаните органи, издръжливостта на сърцето, образуването и функцията на нервите и на кръвоносните съдове, изчистването на кръвта през бъбреците, сложността на вътрешното и средното ухо, сетивата на вкуса и обонянието, и толкова много други неща, които ние едва разбираме – всяко едно от тях е чудо и отвъд човешката способност да направи дубликат. Наистина сме страшно и чудно направени. Колко сме признателни, че познаваме Твореца – чрез Неговия Син, Исус Христос – и се учудваме не само на Неговото знание, но също и на любовта Му (Псалм 139:17-24).


Върнете се обратно на основната българска страница

Какво означава, че сме направени страшно и чудно (Псалм 139:14)?