Защо има толкова много евангелски християнски водачи, които да са замесени в скандали?




Въпрос: Защо има толкова много евангелски християнски водачи, които да са замесени в скандали?

Отговор:
Първо, важно е да изтъкнем, че „толкова много” не е точна характеристика. Може да изглежда, че много евангелски християнски водачи са замесени в скандали, но това се дължи на огромното внимание, което се отделя на тези скандали. Има хиляди евангелски християнски водачи, пастори, преподаватели, мисионери, писатели и евангелизатори, които никога не са участвали в нищо „скандално”. Преобладаващото мнозинство от евангелските християнски водачи са мъже и жени, които обичат Бога, верни са на техните брачни партньори и семейства, и вършат своите дейности с максимална честност и почтеност. Провалите на малцина не трябва да се използват, за да се атакува характера на всички.

След като казахме това, все още ни предстои да разгледаме проблема, че понякога се случват скандали с хората, които претендират, че са евангелски християни. Видни християнски водачи са били уличавани за извършване на прелюбодейство или участието в проституция. Някои евангелски християни са били осъждани за данъчни измами, а други за финансови злоупотреби. Защо се случва това? Има поне три основни обяснения: 1) Някои от хората, които претендират, че са евангелски християни, са невярващи шарлатани, 2) някои евангелски християнски водачи се възгордяват от своите позиции, и 3) Сатана и неговите демони атакуват и изкушават по-агресивно хората, които са християнски ръководители, защото знаят, че скандал с ръководителя може да има опустошителни резултати върху християни и нехристияни.

1) Някои „евангелски християни”, които са замесени в скандали са неизкупени шарлатани и лъжливи пророци. Исус предупреди: „Пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас с овчи дрехи, но отвътре са вълци грабители… И така, по плодовете им ще ги познаете” (Матей 7:15-20). Лъжливите пророци се преструват на богоугодни мъже и жени и изглеждат като солидни евангелски водачи. Обаче техните „плодове” (скандали) накрая ги показват в противоположна светлина. В това те следват примера на Сатана: „И не е чудно, защото сам Сатана се преправя на светъл ангел; така че не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им” (2 Коринтяни 11:14-15).

2) Библията ясно казва, че „гордостта предшества погибелта, а високомерието – падението” (Притчи 16:18). Яков 4:6 ни напомня, че „Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат.” Библията постоянно предупреждава против гордостта. Много християнски водачи започват служение в дух на смирение и уповаване на Бог, но с нарастването и процъфтяването на служението в тях идва изкушението да отдадат част от тази слава на себе си. Някои евангелски християнски водачи, макар на думи да служат на Бога, в действителност се опитват да управляват и изграждат служението с техните собствени сили и мъдрост. Този вид гордост води до падение. Бог предупреждава чрез пророк Осия: „Според както пасяха, така се наситиха; наситиха се и сърцето им се надигна; затова Ме забравиха” (Осия 13:6).

3) Сатана знае, че чрез предизвикването на скандал с евангелски християнски водач, той може да има мощно влияние. Точно както прелюбодейството на цар Давид с Витсавее и уговореното убийство на Урия причиниха голяма вреда на Давидовото семейство и на целия израилев народ, така много църкви или служения са били ощетени или разрушени от моралния провал на техния водач. Вярата на много християни е отслабнала в резултат на това, че виждат падението на един водач. Нехристияните използват провала на „християнските” водачи като причина да отхвърлят християнството. Сатана и неговите демони знаят това и по тази причина насочват повечето от своите атаки срещу хората на ръководни позиции. Библията ни предупреждава: „Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, обикаля като ревящ лъв, като търси кого да погълне” (1 Петрово 5:8).

Как трябва да реагираме, когато евангелски християнски водач е обвинен или замесен в скандал? 1) Да не слушаме безпочвени и необосновани обвинения (Притчи 18:8, 17; 1 Тимотей 5:19). 2) Да вземем подходящи библейски мерки, за да изобличим тези, които съгрешават (Матей 18:15-17; 1 Тимотей 5:20). Ако грехът е доказан и сериозен, трябва да се наложи постоянно премахване от ръководството на служението (1 Тимотей 3:1-13). 3) Да простим на тези, които съгрешават (Ефесяни 4:32, Колосяни 3:13), и когато покаянието се докаже, да ги възстановим в общение (Галатяни 6:1; 1 Петрово 4:8), но не и на ръководна позиция. 4) Да бъдем постоянни да се молим за нашите ръководители. Като знаем проблемите, с които се занимават, изкушенията, които търпят и стреса, на който са изложени, ние трябва да се молим за тях, като искаме от Бог да ги укрепи, защити и насърчи. 5) Най-важно, да приемем провала на един евангелски водач като напомняне да положим пълната си вяра в Бог и само в Бог. Бог никога не се проваля, никога не съгрешава и никога не лъже. „Свят, свят, свят е Господ Бог Всемогъщия; славата Му изпълва цялата земя” (Исая 6:3).


Върнете се обратно на основната българска страница

Защо има толкова много евангелски християнски водачи, които да са замесени в скандали?