Какво е божественото провидение?




Въпрос: Какво е божественото провидение?

Отговор:
Божественото провидение е средството, чрез което Бог управлява всичко във вселената. Доктрината за божественото провидение твърди, че Бог има пълен контрол над всичко. Това включва вселената като цяло (Псалм 103:19), физическия свят (Матей 5:45), делата на народите (Псалм 66:7), раждането и съдбата на човека (Галатяни 1:15), успехите и провалите на хората (Лука 1:52) и закрилата на Неговия народ (Псалм 4:8). Тази доктрина стои в пряка опозиция на идеята, че вселената се управлява от случайност или съдба.

Целта на божественото провидение е да извърши волята на Бога. За да гарантира, че Неговата воля ще се изпълни, Бог управлява делата на хората и работи чрез естествения ред на нещата. Законите на природата не са нищо повече от изображение на Бог в действие във вселената. Тези закони нямат собствена власт, нито работят независимо. Те са правила и принципи, които Бог е установил, за да управлява начина, по който работят нещата.

Същото важи за човешкия избор. В много действителен смисъл ние не сме свободни да избираме или да действаме извън Божията воля. Всичко, което правим и което избираме е в пълно съответствие с волята на Бога – дори нашите греховни решения (Битие 50:20). Същността на това е, че Бог контролира нашите решения и действия (Битие 45:5; Второзаконие 8:18; Притчи 21:1), но прави това по такъв начин, че не нарушава нашата отговорност като свободни морални деятели, нито го прави, за да отмени действителността на нашия избор.

Доктрината за божественото провидение може да бъде обобщена накратко по този начин: „Във вечността, по съвета на Своята собствена воля, Бог е предопределил всичко, което ще се случи. Независимо от това Бог по никакъв начин не е автор на греха; нито се премахва човешката отговорност.” Основното средство, чрез което Бог извършва Своята воля, е чрез вторични причини (напр. законите на природата, човешкия избор). С други думи, Бог работи пряко чрез тези вторични причини, за да извърши Своята воля.

Понякога Бог също работи директно, за да извърши волята Си. Тези дела са това, което наричаме чудеса (т.е. свръхестествени събития в противовес на естествените). Чудо става, когато Бог за кратък период от време заобиколи естествения ред на нещата, за да постигне Своята воля и намерение. Два примера за това от книгата „Деяния на апостолите” ще ни послужат, за да изтъкнем Божията директна и косвена намеса, за да извърши Своята воля. В Деяния 9 виждаме обръщането на Савел от Тарс. Бог завинаги промени неговия живот с ослепяващ проблясък на светлина и с глас, който само Савел/Павел чу. Бог желаеше да използва Павел, за да изпълни Своето намерение, и използва преки средства, за да го обърне. Говорете с всеки, който се е обърнал към християнството, и повече от вероятно е, че никога няма да чуете подобна история. Повечето от нас идват до Христос след като са чули проповед или са чели книга, или постоянното свидетелство на приятел или член на семейството. Освен това, обикновено има житейски обстоятелства, които подготвят пътя – загуба на работа, загуба на член на семейството, провален брак, наркотична зависимост. Обръщането на Павел беше пряко и свръхестествено.

В Деяния 16:6-10 виждаме как Бог извършва Своята воля непряко. Това става по време на второто мисионерско пътуване на Павел. Бог искаше апостола и неговите придружители да отидат в Троада, но когато Павел напусна Антиохия Писидийска, той искаше да отиде на изток в Азия. Библията казва, че Святият Дух им е забранил да говорят словото в Азия. Тогава поискали да отидат на запад във Витиния, но Духът на Христос им попречил, затова накрая отишли в Троада. Това е написано в последствие, но по това време вероятно е имало някакви логични обяснения защо не могат да отидат в тези две области. Обаче, постфактум, те осъзнали, че Бог ги е насочвал към мястото, където е искал да отидат – това се нарича провидение. Притчи 16:9 говори за това: „Сърцето на човека начертава пътя му, но Господ оправя стъпките му.”

От друга страна, има хора, които казват, че концепцията за прякото или непрякото дирижиране на всичко от Бог унищожава всяка възможност за свободна воля. Ако Бог е в пълен контрол, как можем наистина да бъдем свободни в решенията, които правим? С други думи, за да може да има смисъл от свободната воля, трябва да има неща, които са извън Божия суверен контрол – напр. непредвидимостта на човешкия избор. Нека да приемем заради самия аргумент, че това е вярно. Какво следва от това? Ако Бог не е в пълен контрол над всички непредвидени случаи, как може тогава Той да гарантира нашето спасение? Павел казва във Филипяни 1:7, че „Онзи, Който е започнал добро дело във вас, ще го усъвършенства до деня на Исус Христос.” Ако Бог не е в контрол на всичко, тогава това обещание и всички други библейски обещания стават невалидни. Ние не можем да имаме съвършена сигурност, че доброто дело на спасението, което е било започнато в нас, ще бъде доведено до край.

Освен това ако Бог не е в контрол над всичко, това означава, че Той не е суверен, а ако не е суверен, тогава не е Бог. Затова цената на запазването на непредвидените случаи извън Божия контрол води до Бог, който въобще не е Бог. А ако нашата „свободна” воля може да измести божественото провидение, тогава кой е Бог в крайна сметка? Ние. Това очевидно е неприемливо за всеки с християнски и библейски мироглед. Божественото провидение не унищожава нашата свобода. По-скоро то ни позволява правилно да използваме същата тази свобода.


Върнете се обратно на основната българска страница

Какво е божественото провидение?