Креационизмът научен ли е?




Въпрос: Креационизмът научен ли е?

Отговор:
В настоящето има голям дебат относно валидността на креационизма, дефиниран като „вярването, че вселената и живите организми произлизат от описаните в Библията специфични действия на божествено сътворение, а не от естествени процеси като еволюцията.” Науката за сътворението често се отхвърля от светската общност, която я обвинява, че няма научна стойност. Но очевидно е, че креационизмът е съвместим с научния подход към всеки предмет. Креационизмът говори за истински световни събития, места и неща. Той не се занимава единствено със субективни идеи или абстрактни концепции. Има установени научни факти, които отговарят на креационизма, и начинът, по който са свързани тези факти, говори в полза на креационистката интерпретация. Креационизмът прави същото като други популярни научни идеи – свързва поредица от факти.

По какъв начин креационизмът е научен – в противовес на „натурализма”, дефиниран като „философски възглед, според който всичко се поражда от естествени свойства и причини, а свръхестстевените или духовни обяснения са изключени или отхвърлени”? Естествено, отговорът зависи от начина, по който дефинирате „научен”. Твърде често „науката” и „натурализмът” се считат за едно и също понятие, което отхвърля креационистките възгледи по условие. Това определение изисква ирационално почитане на натурализма. Науката се дефинира като „наблюдение, идентифициране, описание, експериментално проучване и теоретично обяснение на явления.” Само по себе си нищо не изисква наука за да бъде натуралистично. Подобно на креационизма, натурализмът изисква редица презумпции, които не са породени от експерименти. Те не са извлечени от данни, нито от резултати от изпитания. Тези философски презумпции се приемат преди да се разглеждат някакви факти. Понеже натурализмът и креационизмът се влияят силно от презумпциите, които никога не могат да бъдат нито доказани, нито проверени, и влизат в дискусията много преди да се намесят фактите, справедливостта изисква да кажем, че креационизмът е поне толкова научен, колкото и натурализмът.

Подобно на натурализма, креационизмът може да бъде „научен” по това, че е съвместим с научния метод за откриване. Обаче тези две концепции не са сами по себе си наука, защото и двата възгледа включват аспекти, които не се считат за „научни” в нормалния смисъл на думата. Нито креационизмът, нито натурализмът може да бъде опроверган; т.е. няма експеримент, който да може да опровергае убедително кой да е от тези два възгледа. Никой от тях не е предсказуем; те не пораждат, нито увеличават способността да се предвиди един резултат. Само заради тези две точки виждаме, че няма логическа причина да считаме единия за по-научно валиден от другия.

Една от основните причини за отхвърлянето на креационизма, която изтъкват натуралистите, е концепцията за чудеса. Иронично е, че натуралистите обикновено казват, че чудесата, като специалното сътворение, са невъзможни, защото нарушават законите на природата, които са били ясно наблюдавани в историята. Този възглед е ироничен по няколко причини. За пример да вземем абиогенезата – теорията, че животът се поражда от нежива материя. Абиогенезата е една от най-категорично опроверганите концепции в науката. Да, един истински натуралистичен възглед приема за даденост, че животът на земята – самовъзпроизвеждащият се, самоподдържащ, сложен органичен живот – е възникнал по случайност от неживата материя. Такова нещо никога не е било наблюдавано в цялата човешка история. Полезните еволюционни промени, които са необходими, за да се развие едно творение към по-сложна форма, също не са били наблюдавани никога. Затова креационизмът действително има по-добри аргументи за „чудотворните” претенции поради това, че Писанието осигурява документирани разкази за чудеса. Ако определяме креационизма като ненаучен заради чудесата, то трябва да определим по същия начин и натурализма.

Има много факти, които са използвани от двете страни на дебата между креационизма и натурализма. Фактите са си факти, но няма такова нещо като факт, който изисква абсолютно едно единствено обяснение. Разграничителната линия между креационизма и светския натурализъм почива изцяло върху различните интерпретации. Самият Чарлз Дарвин конкретно заявява това във връзка с дебата между еволюцията и сътворението. В увода към „Произход на видовете” той казва: „Осъзнавам много добре, че в тази книга едва ли се обсъжда и едно твърдение, за което да не могат да се приведат факти, които да доведат до заключения, които са пряко противоположни на тези, до които съм достигнал аз.” Очевидно Дарвин е вярвал в еволюцията, а не в творението, но признава, че интерпретацията е ключова за избора на вярата. Един учен може да гледа на определен факт като подкрепящ натурализма; друг учен може да гледа на същия факт като подкрепа за креационизма.

Освен това, фактът, че креационизмът е единствената възможна алтернатива на натуралистичните идеи като еволюцията, го прави валидна тема, особено, когато тази дихотомия e призната от някои от водещите умове на науката. Много известни и влиятелни учени твърдят, че единствените възможни обяснения за живота са натуралистичната еволюция или специалното откровение. Не всички учени се съгласяват кое от двете е вярно, но почти всички се съгласяват, че едно от двете трябва да е вярно.

Има много други причини защо креационизмът е рационален и научен подход към ученето. Сред тях са концепциите за реалистичната вероятност, дефектните доказателства за макро-еволюцията, доказателствата от опита и пр. Няма логическа причина да приемем безрезервно натуралистичните презумпции и твърдо да отхвърлим тези на креационизма. Твърдата вяра в творението не е бариера за научни открития. Само вижте постиженията на хора като Нютон, Пастьор, Мендел, Паскал, Келвин, Линей и Максуел. Всички те са очевидни креационисти, които не са се притеснявали от убежденията си. Креационизмът не е „наука” по същия начин, както и натурализмът не е „наука”. Обаче креационизмът напълно е съвместим със самата наука.


Върнете се обратно на основната българска страница

Креационизмът научен ли е?