Можел ли е Исус да съгрешава?




Въпрос: Можел ли е Исус да съгрешава? Ако не е бил способен на грях, как може истински да „състрадава с нас в нашите слабости” (Евреи 4:15)? Ако не е можел да съгрешава, какъв е бил смисълът на изкушението?

Отговор:
Този интересен въпрос може да се разгледа от две страни. Важно е да помним, че това не е въпрос дали Исус е съгрешил. И двете позиции се съгласяват, както Библията ясно казва, че Исус не е съгрешавал (2 Коринтяни 5:21; 1 Петрово 2:22). Въпросът е дали Исус е можел да съгрешава. Тези, които се придържат към „непогрешимостта” вярват, че Исус не е можел да съгрешава. Тези, които се придържат към „погрешимостта”, вярват, че Исус е можел да съгрешава, но не го е правил. Кой възглед е правилен? Ясното учение на Писанието е, че Исус е бил непогрешим – Исус не е можел да съгрешава. Ако е можел да съгрешава, Той ще може да съгрешава и днес, понеже Той запази същото естество, което имаше, когато живееше на земята. Той е Богочовек и завинаги ще остане такъв, притежаващ пълна божественост и пълно човешко естество така обединени в една личност, че са неразделни. Да вярваме, че Исус е можел да съгрешава означава да вярваме, че Бог може да съгрешава. „Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота” (Колосяни 1:19). Колосяни 2:9 добавя: „Защото в Него обитава телесно цялата пълнота на Божеството”.

Макар Исус да бе изцяло човек, Той не беше роден със същото греховно естество, с което се раждаме ние. Той със сигурност беше изкушаван по същия начин, по който сме и ние, поради това, че изкушенията бяха поставени пред Него от Сатана, но Той остана безгрешен, понеже Бог е неспособен да съгрешава. Това е противно на самото Му естество (Матей 4:1; Евреи 2:18, 4:15; Яков 1:15). Грехът по определение е престъпване на Закона. Бог създаде Закона, и по естество Законът представлява нещата, които Бог би правил или не би правил; по тази причина грехът е нещо, което Бог не би правил заради самото Си естество.

Да сме изкушавани не е само по себе си грешно. Един човек може да ви изкушава с нещо, което нямате желание да направите, като извършването на убийство или участието в сексуални извращения. Вероятно нямате никакво желание да участвате в такива действия, но вие въпреки това сте изкушавани, защото някой е поставил пред вас тази възможност. Има поне две определения за думата „изкушен”:

1) Да ни е отправено греховно предложение от някой или нещо извън нас самите или от нашето собствено греховно естество.

2) Наистина да обмисляме участие в греховно действие и възможните удоволствия и последствия от него до такава степен, че самото то вече да се извършва в ума ни.

Първото определение не описва греховно действие/мисъл; второто го описва. Когато размишлявате върху едно греховно действие и обмисляте как може да успеете да го осъществите, вие сте преминали границата на греха. Исус беше изкушаван според първото определение, освен в това, че Той никога не е бил изкушаван от греховно естество, понеже в Него не съществува такова. Сатана предложи определени греховни действия на Исус, но Той нямаше сърдечно желание да участва в греха. По тази причина Той беше изкушаван като нас, но остана безгрешен.

Хората, които се придържат към погрешимостта вярват, че ако Исус не е можел да съгрешава, Той не е можел в действителност да преживее изкушение, и по тази причина не може истински да състрадава с нас в борбите ни и изкушенията ни за грях. Ние трябва да помним, че не е нужно някой да преживее нещо, за да го разбере. Бог знае всичко за всяко нещо. Макар Бог никога да не е имал желание да греши, и категорично никога да не е съгрешавал, Бог знае и разбира какво е грях. Бог знае и разбира какво означава да си изкушаван. Исус може да състрадава с нас в изкушенията ни, понеже Той знае какво са те, а не защото е „преживял” същите неща като нас.

Исус знае какво означава да си изкушаван, но Той не знае какво означава да грешиш - Това не Му пречи да ни помага. Ние сме изкушавани от грехове, които са обичайни за хората (1 Коринтяни 10:13). Тези грехове може да се сведат като цяло до три различни вида: „пожеланието на очите, похотта на плътта и гордостта на живота” (1 Йоан 2:16). Изследвайте изкушението и греха на Ева, както и изкушението на Исус, и ще откриете, че при всеки изкушенията дойдоха от тези три категории. Исус беше изкушен по всеки възможен начин и във всяка възможна област, в които сме изкушавани и ние, но остана съвършено свят. Макар нашето покварено естество да има вътрешно желание да участва в някои грехове, ние имаме способността, чрез Христос, да побеждаваме греха, защото вече не сме роби на греха, а роби на Бога (Римляни 6, особено стихове 2 и 16-22).


Върнете се обратно на основната българска страница

Можел ли е Исус да съгрешава?