Книгата Битие



Автор: Авторът на книгата Битие не е посочен. По традиция винаги се е приемало, че неин автор е Мойсей. Няма убедителни основания да се отрича авторството на Мойсей на Битие.

Време на написване: В книгата Битие не се казва кога е била написана. Вероятно датата на написването ѝ е между 1440 и 1400 г. пр. Хр., времето между извеждането на израилтяните от Египет и смъртта на Мойсей.

Цел на написване: Понякога книгата Битие е наричана „разсадник“ за цялата Библия. Много от основните доктрини в Библията са представени в зародишен вид в Битие. Едновременно с грехопадението на човека е записано божието обещание за спасение или изкупление (Битие 3:15). Ученията за сътворението, вменяването на греха, оправданието, изкуплението, покварата, справедливия Божи гняв, благодатта, суверенитета, отговорността, и много други – всички те са засегнати в тази книга на началата, наречена Битие.

Много от големите житейски въпроси намират своя отговор в Битие. (1) Откъде идвам? (ние сме Божи създания - Битие 1:1) (2) Защо съм тук? (за да имаме общение с Бога - Битие 15:6) (3) Накъде отивам? (имаме крайна дестинация след смъртта – Битие 25:8). Битие поражда интерес у учени, историци, богослови, домакини, фермери, пътешественици, и у жени и мъже на Бога. Тя е положеното начало на историята на Божия план за човечеството, началото на Библията.

Ключови стихове: Битие 1:1, „В началото Бог сътвори небето и земята“

Битие 3:15, „Ще поставя и вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.“

Битие 12:2-3, „Ще те направя голям народ; ще те благословя и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение. Ще благословя онези, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.“

Битие 50:20, „Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действа така, че да спаси живота на много хора, както и стана днес.“

Резюме: Книгата Битие може да се раздели на две части: Първична история и История на патриарсите. Първичната история разказва за (1) сътворението (глави 1–2); (2) грехопадението (глави 3–5); (3) потопът (глави 6–9); и (4) разселването на народите (глави 10–11). Историята на патриарсите описва живота на четирима велики мъже: (1) Авраам (Битие 12–25:8); (2) Исаак (Битие 21:1-35–29); (3) Яков (Битие 25:21–50:14); и (4) Йосиф (Битие 30:22–50:26).

Бог сътворява Вселената, която е добра и в която няма грях. Бог създава човека за да има общение с него. Адам и Ева съгрешават против Бога и по тази причина те внасят злото и греха в света. Злото постоянно се умножава в света докато не остава едно единствено семейство, в които Бог намира нещо добро. Бог изпраща потопа за да заличи злото в света, но избавя Ной и семейството му заедно с животните в Ноевия ковчег. След потопа човечеството започва отново да се множи и разпространява в света.

Бог избира Авраам, чрез когото да създаде свой избран народ, от когото в крайна сметка да произлезе обещания Месия. Линията на този избор се предава на сина на Авраам, Исак, а след това на неговия син Яков. Бог дава ново име на Яков, Израил, а неговите дванадесет сина стават родоначалниците на дванадесетте израилски племена. В своята суверенна воля, Бог позволява синът на Яков, Йосиф, да бъде изпратен в Египет в следствие на подлите действия на йосифовите братя. Това деяние, възнамерявано като зло от братята, е предназначено за добра цел от Бога като в крайна сметка Яков и цялото му семейство биват избавени от опустошителен глад чрез Йосиф, който е издигнат на висока позиция в Египет.

Предобрази: Много от новозаветните теми имат своите корени в Битие. Исус Христос е Потомъкът на жената, който ще унищожи властта на Сатана (Битие 3:15). Що се отнася до Йосиф, Божият план чрез жертвата на Неговия Син служи за доброто на човечеството, въпреки, че тези, които разпъват Исус на кръста са имали зли намерения. Ной и семейството му са първият пример за запазен остатък в Библията. Въпреки неимоверните бедствия и трудни обстоятелства, Бог винаги запазва за Себе Си остатък от оцелели верни хора: остатъкът от Израилтяните, които се завръщат в Ерусалим след Вавилонския плен; запазеният от Бога остатък след всичките гонения, описани от пророците Исая и Еремия; остатъкът от 7000 свещеници, скрити от яростта на Езавел; Бог обещава, че остатък от племето Юда един ден ще приеме своя истински Месия (Римляни 11). Вярата проявена от Авраам ще стане Божият дар и основата за спасението както на Евреите, така и на езичниците (Ефесяни 2:8–9; Евреи 11).

Практическо приложение: Основната тема в Битие е вечното съществуване на Бога и Неговото сътворяване на света. Няма опит от страна на автора да защити съществуването на Бога; той просто заявява, че Бог е, винаги е бил и винаги ще бъде, по-могъщ от всеки друг. По същия начин ние имаме увереност в истините на книгата Битие, въпреки твърденията на тези, които ги отричат. Всички хора, без оглед на култура, народност и език, са отговорни пред своя Създател. Но поради греха, в следствие на грехопадението, ние сме отделени от Него. Обаче чрез един малък народ, Израил, Божият план за изкупление на човечеството става явен и достъпен за всички. В този план ние имаме радост.

Бог е създал Вселената, Земята и всички живи същества. Можем да Му се доверим, че може да се справи с проблемите в живота ни. Бог може от една безнадеждна ситуация, т.е. бездетните Авраам и Сара, да извърши изумителни неща ако просто Му се доверяваме и го слушаме. Могат да ни се случат ужасни и несправедливи неща, подобно на Йосиф, но Бог винаги ще доведе нещата до по-значимо добро ако имаме вяра в Него и в суверенния Му план. „Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение.“ (Римляни 8:28).


Изследване на Стария завет

Книгата Битие