Защо е важно да вярваме в непогрешимостта на Библията?




Въпрос: Защо е важно да вярваме в непогрешимостта на Библията?

Отговор:
Живеем във време, когато на хората им е безразлично, когато видят грешка. Постмодерният човек вместо да попита, като Пилат: „Какво е истина?”, казва: „Нищо не е вярно” или може би „Има истина, но не можем да я узнаем.” Ние сме свикнали да бъдем лъгани, и много хора не виждат нищо смущаващо в лъжата, че Библията също съдържа грешки.

Доктрината за непогрешимостта на Библията е изключително важна, защото истината има значение. Този въпрос отразява характера на Бога и е основополагащ за нашето разбиране на всичко, което се учи в Библията. Ето няколко причини защо трябва абсолютно да вярваме в непогрешимостта на Библията:

1. Самата Библия твърди, че е съвършена. „Господните думи са чисти думи - като сребро, претопено в пещ от пръст, пречистено седем пъти” (Псалм 12:6). „Законът Господен е съвършен” (Псалм 19:7). „Всяка дума от Бога е чиста” (Притчи 30:5 Синодален превод). Тези твърдения за чистота и съвършенство са абсолютни твърдения. Забележете, те не казват, че Божието Слово е „предимно” чисто или Писанието е „почти” съвършено. Библията претендира за пълно съвършенство, като не оставя никакво място за теории за „частично съвършенство”.

2. Библията е едно цяло. Ако за някой популярен вестник се окаже, че редовно допуска грешки, той бързо ще изгуби своята репутация. Няма да има значение да се казва: „Всички грешки се съдържат на страница трета.” За да може един вестник да се радва на доверие във всяка една от своите части, той трябва да отговаря на фактите навсякъде. По същия начин, ако Библията не е точна, когато говори за геологията, защо трябва да имаме доверие на нейното богословие? Тя или е надежден документ, или не е такъв.

3. Библията е отражение на своя Автор. Всички книги са такива. Библията беше написана от самия Бог, като Той е работил чрез човешки автори в процес, наречен „вдъхновение”. Цялото Писание е Боговдъхновено (2 Тимотей 3:16). Виж също 2 Петрово 1:21 и Еремия 1:2.

Вярваме, че Бог, който създаде вселената, може да напише книга. И Богът, който е съвършен, може да напише съвършена книга. Въпросът не е просто „Дали Библията има грешка?”, но „Може ли Бог да допусне грешка?”. Ако Библията съдържа фактологически грешки, тогава Бог не говори истината, но вместо това е лъжец. Ако Библията съдържа противоречия, тогава Бог е автор на объркване. С други думи, ако Библията не е непогрешима, тогава Бог не е Бог.

4. Библията съди нас, а не обратното. „Защото Божието слово… издирва помислите и намеренията на сърцето” (Евреи 4:12). Забележете връзката между „сърцето” и „Словото”. Словото издирва; сърцето е изпитвано. Ако по някаква причина се отнесем скептично към части от Словото, това означава да обърнем този процес. Ние ставаме съдиите, а Словото трябва да се подчини на нашето „съвършена проницателност”. Но Бог казва: „Кой си ти, о, човече, че да отговаряш на Бога?” (Римляни 9:20).

5. Посланието на Библията трябва да бъде приемано като едно цяло. То не е смесица от учения, от които ние сме свободни да избираме по желание. Много хора харесват стиховете, които казват, че Бог ги обича, но не харесват стиховете, които казват, че Бог ще съди грешниците. Но ние просто не можем да избираме нещата, които харесваме от Библията и да отхвърляме останалото. Ако Библията греши относно ада, например, тогава кой ще каже, че тя е права относно рая – или относно всичко друго? Ако Библията не може да предаде правилно подробностите за сътворението, тогава може би информацията за спасението също не е надеждна. Ако историята за Йона е мит, тогава може би мит е и историята за Исус. Но напротив, Бог е казал това, което е казал, и Библията ни представя пълна картина на това кой е Бог. „Господи, Твоето слово е утвърдено на небето до века” (Псалм 119:89).

6. Библията е нашето единствено правило за вярата и практиката. Ако то не е надеждно, тогава на какво основаваме нашите вярвания? Исус иска нашето доверие, и това включва доверие в това, което казва в Своето Слово. Йоан 6:67-69 е прекрасен откъс. Исус току що е станал свидетел на заминаването на много хора, които са твърдели, че Го следват. Тогава той се обръща към дванадесетте апостоли и пита: „Да не искате и вие да си отидете?” Тогава Петър проговаря от името на останалите, когато казва: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот.” Нека да имаме същото доверие в Господ и в Неговите думи на живот.

Нито едно от твърденията, които представихме тук не трябва да се приема като отхвърляне на истинската наука. Непогрешимостта на Библията не означава, че трябва да спрем да използваме умовете си или да приемаме на сляпо това, което казва Библията. На нас е заповядано да изучаваме Словото (2 Тимотей 2:15), и хората, които го изследват, са похвалени (Деяния 17:11). Освен това, ние признаваме, че има трудни пасажи в Библията, както и искрени разногласия относно тълкуването. Нашата цел е да пристъпим към Писанието с почит и с молитва, и когато намерим нещо, което не разбираме, да се молим по-усърдно, да изследваме повече и – ако отговорът все още ни избягва – смирено да признаем своите собствени ограничения пред лицето на съвършеното Слово на Бога.


Върнете се обратно на основната българска страница

Защо е важно да вярваме в непогрешимостта на Библията?