Защо Бог позволява да се случват лоши неща на добри хора?




Въпрос: Защо Бог позволява да се случват лоши неща на добри хора?

Отговор:
Защо се случват лоши неща на добрите хора? Това е един труден въпрос в цялата теология. Бог е вечен, безкраен, всезнаещ, вездесъщ, всемогъщ и т.н. Защо ние, човешките същества (не вечни, всезнаещи, вездесъщи или всемогъщи), да можем напълно да разберем Божиите пътища? Книгата Йов се занимава с този въпрос. Бог беше позволил на Сатана да направи всичко, което желаеше на Йов, освен да го убие. Каква беше реакцията на Йов? „Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; но пак ще защитя пътищата си пред Него.” (Йов 13:15). „И рече: Гол излязох из утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне; да бъде благословено Господното име.” (Йов 1:21). Йов не разбираше защо Бог беше позволил нещата, които Той беше сторил, но знаеше, че Бог е добър и затова продължи да Му се доверява. Категорично такава трябва да бъде и нашата реакция. Бог е добър, справедлив, любящ и милостив. Често ни се случват неща, които ние просто не можем да разберем. Въпреки това, вместо да се съмняваме в добротата на Бог, нашата реакция трябва да бъде да се доверяваме на Него. „Уповавай на Господа от все сърце, и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него, и Той ще оправя пътеките ти.” (Притчи 3:5-6).

Може би по-добрият въпрос е „Защо се случват добри неща на лошите хора?” Бог е свят (Исая 6:3; Откровение 4:8). Човешките същества са грешни (Римляни 3:23; 6:23). Искате ли да знаете как Бог гледа на хората? „Както е писано: - "Няма праведен ни един; Няма никой разумен, няма кой да търси Бога. Всички се отклониха, заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма ни един". "Гроб отворен е гърлото им; С езиците си ласкаят". "Аспидова отрова има под устните им". „Техните уста са пълни с клевета и горест". "Нозете им бързат да проливат кръв; Опустошение и разорение има в пътищата им; И те не знаят пътя на мира", „Пред очите им няма страх от Бога".” (Римляни 3:10-18). Всеки човек на тази планета заслужава да бъде хвърлен в ада точно този момент. Всяка секунда, в която живеем, е само по милостта на Бога. Дори най-лошото нещастие, което можем да преживеем на тази планета, милостиво е сравнено с това, което заслужаваме, вечен ад в огненото езеро.

„Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.” (Римляни 5:8). Въпреки лошата, слаба, грешна природа на хората на този свят, Бог все още ни обича. Той ни обича толкова, че да умре, за да понесе наказанието за нашите грехове (Римляни 6:23). Всичко, което трябва да направим, е да повярваме в Исус Христос (Йоан 3:16; Римляни 10:9), за да бъдем простени и ни обещава дом в небето (Римляни 8:1). Това, което заслужаваме е = ад. Това, което ни се дава = вечен живот в небето, ако повярваме. Някой е казал, че този свят е единственият ад, който ще преживеят вярващите и този свят е единственият рай, който ще преживеят невярващите. Следващия път, когато зададем въпроса „Защо Бог позволява да се случват лоши неща на добри хора?” може би ние трябва да попитаме „Защо се случват добри неща на лошите хора?”


Върнете се обратно на основната българска страница

Защо Бог позволява да се случват лоши неща на добри хора?