Анихилационизмът библейски ли е?




Въпрос: Анихилационизмът библейски ли е?

Отговор:
Анихилационизмът е убеждението, че невярващите няма да преживеят вечността, страдайки в ада, а по-скоро ще бъдат „изтребени” след смъртта. Вярата в анихилационизма е в резултат от неправилно разбиране на една или повече от следните доктрини: (1) последствията от греха, (2) справедливостта на Бог, (3) естеството на ада.

Във връзка с естеството на Ада, анихилационистите не разбират значението на огненото езеро. Очевидно, ако един човек е хвърлен в езеро от вряща лава, той ще бъде мигновено изгорен. Въпреки това, огненото езеро е едновременно физическа и духовна реалност. В огненото езеро се хвърля не само човешкото тяло, а човешко тяло, душа и дух. Духовното естество не може да бъде унищожено от физически огън. Изглежда, че неспасените ще бъдат възкресени с тяло, подготвено за вечността, точно както и спасените (Откровение 20:13; Деяния 24:15). Тези тела са приготвени за вечна съдба.

Вечността е друг аспект, който анихилационизма не успява да разбере адекватно. Анихилационистите са прави, че на гръцки думата aionion, която обикновено се превежда „вечен”, по дефиниция не означава „вечен”. Тя специфично се отнася за „възраст” или „вечност”, определен период от време. Въпреки това е ясно, че в Новия завет думата aionion понякога се използва за вечен размер време. Откровение 20:10 говори за това как Сатана, звяра и лъжепророка се хвърлени в огненото езеро и са измъчвани „денем и нощем за вечни времена”. Ясно е, че тези три не са „унищожени”, бидейки хвърлени в огненото езеро. Защо съдбата на неспасените да е по-различна (Откровение 20:14-15)? Най-убедителните доказателства за вечността на Ада са в Матей 25:46: „И тези ще отидат във вечно наказание, а праведните - във вечен живот.” В този стих е използвана една и съща гръцка дума, отнасяща се за съдбата на нечестивите и на праведните. Ако нечестивите са мъчени само за определен „период”, тогава праведните ще преживеят живот в рая за период от време. Ако вярващите ще бъдат в Рая завинаги, то и невярващите ще бъдат в Ада завинаги.

Друго често възражение срещу вечността в Ада от анихилиционистите е, че би било несправедливо Бог да накаже невярващите в Ада за вечността за ограничен брой грехове. Как би могло да бъде справедливо Бог да наказва човек, живял грешен живот, да речем, 70 години, за цяла вечност? Отговорът е това – нашия грях носи вечно последствие, тъй като е в крайна сметка срещу вечния Бог. Когато цар Давид извърши греховете на прелюбодейство и убийство, той заяви, „Пред Тебе, само пред Тебе съгреших, и пред Тебе сторих това зло...” (Псалм 51:4). Давид съгрешил против Витсавее и Урия, затова как би могъл Давид да претендира, че е съгрешил само против Бог? Давид разбра, че всички грехове в крайна сметка са против Бог. Бог е вечно и безкрайно Същество. В резултат, целият грях заслужава вечно наказание. Един земен пример би бил сравнение между това да нападнеш съседа си и да атакуваш президента на Съединените Щати. Да, и двете са престъпления, но нападението на президента би довело до далеч по-големи последици. Колко повече греха срещу святия и безкраен Бог гарантира ужасни последици?

Един по-личен аспект на анихилиционизма е идеята, че ние не можем да бъдем истински щастливи в Рая, ако знаем, че някои от нашите близки страдат от вечно мъчение в Ада. Когато идем в рая, няма да има за какво да се оплакваме или бъдем тъжни. Откровение 21:4 ни казва, „Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина.” Ако някои от нашите близки не са в Рая, ние ще сме 100% съгласни, че те не принадлежат там – че те са осъдени от собствения си отказ да приемат Исус Христос като Спасител (Йоан 3:16; Йоан 14:6). Трудно е да се разбере това, но ние няма да бъдем тъжни за това, че ги няма. Нашият фокус не трябва да бъде върху това как бихме могли да се наслаждаваме на Рая без там да са всичките ни близки, а по-скоро върху това как можем да насочим нашите близки към вяра в Христос – така, че те да бъдат там.

Адът е може би основната причина, поради която Бог изпрати Исус Христос да плати наказанието за нашите грехове. Да бъдеш „унищожен” след смъртта не е ужасна съдба, но цяла вечност в Ада най-категорично е. Исусовата смърт е безкрайна смърт, заплащаща нашите безкрайни дългове от грях – така че ние да не трябва да ги плащаме в Ада за вечността (2 Коринтяни 5:21). Всичко, което ние трябва да направим, е да положим нашата вяра в Него и сме спасени, опростени, очистени и ни е обещан вечен дом в Рая. Бог ни възлюби толкова много, че осигури нашето спасение. Ако отхвърлим Неговия подарък на вечен живот, ние ще се изправим пред вечните последствия от това решение.


Върнете се обратно на основната българска страница

Анихилационизмът библейски ли е?