Какво казва Библията за гнева?




Въпрос: Какво казва Библията за гнева?

Отговор:
Справянето с гнева е важен въпрос. Християнските съветници съобщават, че 50 процента от хората, които идват на съветване, имат проблеми как да се справят с гнева. Това чувство може да унищожи комуникацията ви с хората и да разбие отношения, и руши радостта и здравето на много хора. Тъжно е, че хората оправдават своя гняв, вместо да поемат отговорност за него. Всеки се бори с гнева, поне до различна степен. За радост Божието Слово съдържа принципи относно това как да се справяме с гнева по богоугоден начин, и как да победим греховния гняв.

Невинаги гневът е грях. Има вид гняв, който се одобрява от Библията, често наричан „праведно възмущение”. Бог се гневи (Псалм 7:11; Марко 3:5), и на вярващите е заповядано също да се гневят (Ефесяни 4:26). В Новия Завет са използвани две гръцки думи за нашата дума „гняв”. Едната означава „страст, енергия”, а другата – „възбуден, врящ”. Според Библията гневът е дадена от Бога енергия, предназначена да ни помогне да решим проблеми. Примери за библейски гняв включват изправянето на Павел срещу Петър заради погрешния пример, който последният дава в Галатяни 2:11-14, разгневяването на Давид, когато чу разказа на пророк Натан за неправдата (2 Царе 12), и гневът на Исус заради това, че юдеите бяха осквернили поклонението в Божия храм в Ерусалим (Йоан 2:13-18). Забележете, че нито един от тези примери за гняв не включваше самоотбрана, но защита на други хора или на принципи.

Гневът се превръща в грях, когато мотивацията зад него е егоистична (Яков 1:20), когато Божията цел е осуетена (1 Коринтяни 10:31), или се оставим на гнева да ни държи за дълго време (Ефесяни 4:26-27). Вместо да използваме енергията, която е генерирана от гнева, за да атакуваме настоящия проблем, ние започваме да атакуваме човека. Ефесяни 4:15-19 казва, че трябва да говорим истината с любов и да използваме своите думи, за да съграждаме останалите, а не да позволяваме на лоши и унищожителни думи да се изливат от устата ни. За нещастие, падналият човек често се характеризира с отровна реч (Римляни 3:13-14). Гневът става грях, когато му позволим да ври без контрол, което довежда до сценарий, при който вредата се умножава (Притчи 29:11), и оставя опустошение след себе си, често с непоправими последствия. Гневът също става грях, когато гневящият се човек отказва да бъде укротен, когато задържа своето недоволство, или го таи вътре в себе си (Ефесяни 4:26-27). Това може да причини депресия и раздразнение за дребни неща, които често не са свързани с основния проблем.

Можем да се справим библейски с греха, като разпознаем и признаем своя егоистичен гняв и/или своето неправилно справяне с гнева, който е грях (Притчи 28:13; 1 Йоаново 1:9). Тази изповед трябва да бъде пред Бога и пред тези, които са били наранени от нашия гняв. Не трябва да омаловажаваме греха като го извиняваме, или като прехвърляме вината върху другите.

Можем да се справим с гнева по библейския начин, като потърсим Бога по време на терзанието си. Това е особено важно, когато хората са направили нещо, с което са ни оскърбили. Яков 1:2-4, Римляни 8:28-29 и Битие 50:20 сочат към факта, че Бог е суверен и е в пълен контрол над всяко обстоятелство и човек, който се изпречва на нашия път. Нищо не се случва с нас, което Той да не е причинил или позволил. И, както споделят тези стихове, Бог е добър Бог (Псалм 145:8, 9, 17), който позволява всички неща в живота ни за наше добро и за доброто на другите. Разсъждаването над тази истина, докато тя слезе от ума в сърцето ни, ще промени начина, по който реагираме срещу хората, които ни нараняват.

Можем да се справим с гнева по библейски начин, като направим място за Божия гняв. Това е особено важно в случаи на несправедливост, когато „злите” хора малтретират „невинни” хора. Битие 50:19 и Римляни 12:19 ни казват да не се правим на Бог. Бог е праведен и справедлив, и можем да уповаваме на Този, който знае всичко и вижда всичко, за да действа справедливо (Битие 18:25).

Можем да се справим с гнева по библейски начин, като отвърнем с добро на зло (Битие 50:21; Римляни 12:21). Това е ключът към превръщането на нашия гняв в любов. Както нашите действия произлизат от сърцето, така и сърцата ни могат да бъдат променени чрез нашите действия (Матей 5:43-48). Т.е., можем да променим своите чувства към друг човек чрез променянето на начина, по който избираме да действаме към него.

Можем да се справим с гнева по библейски начин, като общуваме, за да разрешим проблема. Има четири основни правила на комуникацията, които са споделени в Ефесяни 4:15, 25-32:

1) Бъдете честни и говорете (Ефесяни 4:15, 25). Хората не могат да четат умовете ни. Трябва да говорим истината с любов.

2) Не чакайте (Ефесяни 4:26-27). Не трябва да позволяваме на нещата, които ни безпокоят, да се натрупват, докато изгубим контрол. Важно е да се справяме с въпросите, които ни притесняват преди те да достигнат до тази точка.

3) Атакувайте проблема, не човека (Ефесяни 4:29, 31). Съгласно това, трябва да помним важността да поддържаме нормален тона на своя глас (Притчи 15:1).

4) Действайте, а не реагирайте (Ефесяни 4:31-32). Заради грешната си природа, първата ни подбуда често е греховна (ст. 31). Времето, прекарано в „броене до десет” трябва да бъде използвано, за да разсъждаваме върху правилния начин, по който да отговорим (ст. 32) и да напомним на себе си как гневът трябва да се използва за разрешаването на проблеми, а не за причиняването на още по-големи.

И накрая, трябва да действаме, за да разрешим нашата част от проблема (Деяния 12:18). Не можем да контролираме начина, по който действат или отговарят другите, но можем да направим необходимите промени от наша страна. Преодоляването на избухливостта не се постига веднага. Но чрез молитва, изучаване на Библията и уповаване в Святия Дух на Бога, нечестивият гняв може да бъде победен. Точно както може да сме позволили на гнева да се вкорени в живота ни чрез редовна практика, така сега трябва да практикуваме правилния отговор, докато той стане навик сам по себе си.


Върнете се обратно на основната българска страница

Какво казва Библията за гнева?