Има ли такова нещо като абсолютна истина / универсална истина?




Въпрос: Има ли такова нещо като абсолютна истина / универсална истина?

Отговор:
За да разберем дали има такова нещо като абсолютна истина / универсална истина, нека първо започнем с определяне на това какво е истина. Истината е определена в речника като „съответствие с факт или реалност; изявление, доказано или прието за вярно; реалност или действителност.” Някои хора днес биха казали, че няма истинска реалност, само възприемания и мнения. От друга страна други ще твърдят, че трябва да има абсолютна реалност или истина. Следователно, когато разглеждаме въпроса дали има нещо като абсолютна истина, ние виждаме две диаметрално противоположни гледища.

Едната гледна точка казва, че не съществуват абсолюти, които да определят реалността. Онези, които поддържат този възглед вярват, че всичко е относително и затова няма действителна реалност. Поради това, в крайна сметка, няма власт, която да реши дали дадено действие е положително или отрицателно, правилно или грешно. Този възглед просто е „ситуационна етика” в най-висша форма Не съществува правилно или погрешно и затова каквото изглежда по това време правилно, е правилно. Разбира се, този тип „ситуационна етика” води до „каквото мислим за добре” манталитет и начин на живот, което има опустошителна последица за обществото и индивидите.

Другата гледна точка вярва, че наистина има абсолютна реалност или стандарти, които определят кое е вярно и кое не. Следователно, действията могат да бъдат определени като правилни или погрешни според това как се измерват съобразно тези абсолютни стандарти. Можете ли да си представите хаоса, който ще настъпи, ако няма никакви абсолюти, никаква реалност. Вземете закона за гравитацията например. Ако той не беше абсолютен, в един момент вие можете да сте направили една крачка и да завършите мили в небето, а в следващия момент няма да можете да местите тялото си изобщо. Или си помислете за объркването, което ще настъпи, ако числата нямат абсолютни стойности. Например 2+2 повече да не е равно на четири. Ако нямаше абсолютни истини, светът щеше да бъде в хаос. Нямаше да има закони на науката, закони на физиката, всичко би било без значение и не би имало стандарти за измерване и правилно или погрешно. Каква бъркотия би била, но за щастие има абсолютна истина и тя може да бъде открита и разбрана.

Всяка мисъл, в която някой заключава, че няма абсолютна истина, е напълно нелогична. Все още днес много хора възприемат културен релативизъм, който в своята същност отрича каквато и да е абсолютна истина. Добър въпрос към хората, които казват „не съществува абсолютна истина” е: „Абсолютно сигурни ли сте в това?” Напълно нелогично е да се прави такова изявление, тъй като това е абсолютно твърдение, което само по себе си отрича абсолютите. То е всъщност да заявите, че самия факт, че няма абсолютна истина е една и единствена абсолютна истина.

Има няколко логически проблема, които трябва да се преодолеят, за да приемете или да вярвате, че няма абсолютни истини / универсални истини. Първият проблем е на противоречието само на себе си. Това се вижда в по-горния въпрос и факта, че самите онези, които настояват, че няма абсолюти, всъщност вярват в абсолют. Те са абсолютно сигурни, че няма нищо абсолютно Този тип философия се бори сама със себе си и противоречи сама на себе си. Твърдението, че няма абсолюти само по себе си противоречи на това, което те казват, че вярват!

Вторият проблем с отричането на абсолютна истина / универсална истина е фактът, че всички хора имат ограничено знание. Като човешки същества с ограничен и краен ум, ние не можем логично да правим абсолютни отрицателни твърдения. Например, човек не може да каже логично „Няма Бог” (въпреки че мнозина го правят), защото, за да твърди това, той ще трябва да има абсолютно познание на цялата вселена от началото до края. Когато хората казват, че няма Бог или не съществува абсолютна истина (които по същество са едно и също нещо), единственото, което те могат рационално и логично да кажат е „С ограничените познания, които имам, аз не вярвам, че има Бог” или „С ограничените познания, които имам, аз не вярвам, че има нещо, което е абсолютно вярно.”

Третият проблем при отричането на абсолютна истина / универсална истина е фактът, че то не успява да се съвмести с това, което ние знаем като истина в нашето собствено съзнание, нашите собствени преживявания и това, което виждаме в „реалния свят”. Ако няма такова нещо като абсолютна истина, тогава няма нищо категорично правилно или погрешно за всичко. Това, което може да е „правилно за вас”, не означава, че е „правилно за мен”. Въпреки че на повърхността този тип релативизъм изглежда много привлекателен, ако се вземе неговото логическо заключение, то скоро се оказва пагубно. Само помислете за момент ако наистина нямаше абсолютна истина и ако всичко наистина е относително (няма никакви стандарти). По същество това, което се случва, е всеки определя свои собствени правила, по които да живее и прави онова, което мисли за правилно. Това причинява проблеми, тъй като усещането на един човек за правилно скоро ще се сблъска с това на друг. Например, ами ако това, което е „правилно за мен”, е да пренебрегна светофарите, дори когато са червени? По този начин аз поставям живота на другите в опасност. Или аз мога да мисля, че е правилно да открадна от теб и ти можеш да мислиш, че не е правилно. По същия начин един човек може да реши, че в убиването на хора няма проблем и затова да се опита да убие всеки, когото види.

Ако няма абсолютни стандарти, няма абсолютна истина и всички неща са относителни, тогава убиването на когото и да е е точно толкова правилно, колкото и това да не убиваш никого. Краденето е точно толкова правилно, колкото и това да не крадеш. Жестокостта се приравнява на не-жестокостта. Към какви катастрофални резултати може лесно да доведе отричането на абсолютни истини. Тъй като няма такова нещо като абсолютна истина, то никой не може наистина да казва „Ти трябва да направиш това” или „Не трябва да правиш това”. Ако няма абсолютна истина, тогава дори самото правителство не може или не трябва да налага правила на обществото. Можете ли да видите проблема, който това причинява? Пълен хаос, тъй като всеки човек прави това, което е право за него. Ако няма абсолютна истина, няма стандарт за право и погрешно, пред който всички да са отговорни и ние никога не можем да бъдем сигурни в нищо. Хората ще бъдат свободни да правят каквото искат – убийство, изнасилване, кражба, лъжа, измама и други и никой не може да твърди, че тези неща са погрешни. Няма правителство, няма закони и няма правосъдие, тъй като никой дори не може да твърди, че мнозинството от хората имат право да правят и прилагат стандарти над малцинството. Свят без абсолюти е възможно най-ужасен.

Днес ние често чуваме фрази като „това може да се отнася за теб, но не важи за мен.” За тези, които поддържат тезата, че няма абсолютна истина, истината се вижда като нищо повече от лично предпочитание или възприятие и следователно не може да се разшири отвъд границите на човека. Поради това няма окончателни отговори за смисъла на живота и не може да има надежда за какъвто и да е задгробен живот. Този тип релативизъм довежда до религиозно объркване, защото не може да има една истинска религия, няма начин да имаш правилно взаимоотношение с Бог. Всички религии следователно ще бъдат фалшиви, защото те всички твърдят, че преподават или вярват в някакъв вид задгробен живот, някакъв вид абсолютна истина. Ето защо е необичайно днес за хората да вярват, че две диаметрално противоположни религии могат да бъдат еднакво „правилни”, дори и двете да твърдят, че притежават единствения път към небето или да поучават две напълно противоположни „истини.” Хората, които не вярват в абсолютна истина, пренебрегват тези твърдения и поддържат по-толерантен универсализъм, учещ, че всички религии са равни и всички те ще доведат до рая. Това е също и причината хората, които приемат този мироглед, силно да се противопоставят на евангелските християни, които вярват в Библията, когато тя казва, че Исус е „пътят, и истината, и животът” и че Той е единствената изява на истината и единствения път да стигнем в рая (Йоан 14:6).

И все пак, въпреки факта, че отричането на абсолютна истина е нелогично и ирационално, възгледът, че „всичко е относително” се превърна в един от девизите на поколението, в което живеем. В по-голямата част от Западния свят хората отхвърлят възможността за съществуване на такива нещо като абсолютна истина. Това е довело до това, което много посочват като пост-модерно общество – общество, зачитащо всички ценности, убеждения, начин на живот и твърдения за истина като еднакво валидни. Поради това, тези, които държат абсолютни стандарти за право или погрешно, се считат за нетолерантни и често са осъждани, осмивани и критикувани.

Всъщност толерантността е станала единствената главна ценност на обществото, единствен абсолют и поради това може да има само едно зло – това на нетолерантността. С други думи това, което стана е, че всяка религиозна система или отделен човек, вярващ догматично в нещо – особено в абсолютна истина – става виновен за нетолерантност и единственото нещо, което едно политически правилно, относително общество не би приело, са тези, които вярват в абсолюти. Тези, които отричат абсолютната истина често казват, че е добре да се вярва в каквото иска човек, стига да не се опитва да наложи своите убеждения на другите. Но тази гледна точка сама по себе си е убеждение за това какво е правилно и погрешно и тези, които поддържат този възглед, най-категорично се опитват да го наложат на другите и по тази причина са лицемерни. Те създават стандарт на поведение, който след това настояват другите да следват – и по този начин нарушават същото нещо, което претендират, че подкрепят.

Въпросът, който трябва да бъде зададен, е защо тези, които насърчават толерантността, са толкова нетолерантни към хора, които вярват в абсолютна истина? И защо толкова хора са склонни да приемат система на вярване, която заплашва да унищожи самата структура на обществото и самата тя в същността си е и ирационална и нелогична? Простата причина е, че хората не искат да бъдат отговорни за действията си. Ако има абсолютна истина, тогава има абсолютни стандарти за правилно и грешно и ние следователно сме отговорни пред тези стандарти. Тази отговорност е това, което хората наистина се опитват да отрекат в тяхното отхвърляне на абсолютната истина.

Отричането на абсолютна истина / универсална истина и културния релативизъм, който произлиза от него, са просто логически резултат от едно общество, което е прегърнало теорията за еволюцията като обяснение за живота. Ако еволюцията е истина, тогава живота няма смисъл, ние нямаме цел и не може да има абсолютно право или грешно. Човекът тогава е свободен да живее живота, както му харесва и не е отговорен пред никого за действията си. И все пак, без значение колко грешни хора искат да отрекат съществуването на Бог и на Неговата абсолютна истина, те все още някой ден ще застанат пред Него за съд. Библията заявява, „това, което е възможно да се знае за Бога, им е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създаването на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че човеците остават без извинение. Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но се извратиха чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи. Представяха се за мъдри, а станаха глупци” (Римляни 1:18-22).

Последният въпрос, който трябва да зададем, когато обмисляме дали наистина съществува или не абсолютна истина, е дали има някакви доказателства за съществуването на абсолютна истина? Ако някой внимателно разгледа този въпрос, бързо става ясно, че всъщност има доказателства, сочещи съществуването на абсолютна истина. Първото доказателство за съществуването на абсолютна истина се вижда в нашата съвест. Нашата съвест ни казва, че светът трябва да бъде „определен начин”, че някои неща са „правилни”, а някои са „погрешни”. Тя ни помага да разберем, че има нещо нередно в страданието, глада, изнасилванията, болката и злото. Тя ни кара да осъзнаем, че любовта, щедростта, състраданието и мира са положителни неща, към които трябва да се стремим. Библията описва ролята на човешката съвест в Римляни 2:14-16, „понеже когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то и без да имат закон, те сами са закон за себе си, по това, че те показват действието на закона, написано на сърцата им, за което свидетелства и съвестта им, а помислите им или ги осъждат в спор помежду си, или ги оправдават) в деня, когато Бог чрез Исус Христос ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие”.

Второто доказателство за съществуването на абсолютна истина се вижда в науката. Науката е просто преследване на знанието. Тя е изучаване на това, което ние знаем и търсенето да знаем повече. Следователно, всички научни изследвания трябва по необходимост да се основават на убеждението, че има обективни реалности, които съществуват в света. Без абсолюти какво ще има за научно изследване? Как може някой да знае, че откритията, които прави, са реални? Всъщност, основните закони на науката трябва да се основават на убедеността за абсолютна истина.

Третото доказателство за съществуване на абсолютна истина / универсална истина е съществуването на религията. Всички религии в света са опит да се даде смисъл и определение за живота. Те са родени от факта, че човечеството желае нещо повече от просто съществуване. Зад всички религии стои основното убеждение, че трябва да има повече в живота, от това просто физическо съществуване, което ние вече познаваме. Чрез религията хората търсят сигурност и надежда за бъдещето, за опрощение на греховете, за мир насред нашите борби и за отговори на нашите най-съкровени въпроси. Религията е основаното доказателство за това, че човечеството е повече от просто по-високо еволюирало животно. Това е доказателство за по-висока цел и факта, че наистина има личен и целенасочен Създател, Който е заложил в човека желанието да Го познава. И ако наистина има Творец, тогава Той се превръща в стандарт за абсолютна истина и Неговия авторитет установява тази истина.

За щастие за нас има такъв Творец и Той е открил не само Себе Си, но и Неговата истина към нас чрез Неговото съвършено Слово, Библията. Ако ние искаме да знаем абсолютната истина / универсалната истина, единственият начин да направим това, е чрез лично взаимоотношение с Единствения, който претендира да е „Истината” Исус Христос. „Исус му каза: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен” (Йоан 14:6). Фактът, че съществува абсолютна истина, ни насочва към истината, че има суверен Бог, Който сътвори небето и земята и Който е открил Себе Си на нас, за да можем да го познаваме лично чрез Неговия Син Исус Христос.


Върнете се обратно на основната българска страница

Има ли такова нещо като абсолютна истина / универсална истина?