Християните трябва ли да спазват съботния ден (шабат)?




Въпрос: Християните трябва ли да спазват съботния ден (шабат)?

Отговор:
Често се твърди, че „Бог постанови шабат в Едем” заради връзката между шабат и създаването в Изход 20:11. Въпреки че почивката на Бог на седмия ден (Битие 2:3) предзнаменува бъдещия закон за шабат, няма нищо записано в Библията за шабат преди децата на Израел да напуснат Египет. Никъде в Писанието няма никакъв намек, че пазенето на шабат беше практикувано от Адам до Мойсей.

Божието Слово изяснява много добре, че съблюдаването на шабат беше специален знак между Бог и Израел “И като се възкачи Моисей при Бога, Господ го повика от планината и рече: Така да кажеш на Якововия дом и да известиш на потомците на Израиля: Вие видяхте що сторих на египтяните, а как носих вас на орлови крила и доведох ви при Себе Си. Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят” (Изход 19:3–5).

“Прочее, израилтяните да пазят съботата, като я празнуват във всичките си поколения по вечен завет. То е знак между Мене и израилтяните за винаги; защото в шест дена направи Господ небето и земята, а на седмия ден си почина и се успокои.” (Изход 31:16–17).

Във Второзаконие 5, Мойсей повтаря десетте заповеди на следващото поколение евреи. Тук, след заповедта за съблюдаване на шабат в стихове 12-14, Мойсей дава причината шабат да бъде даден на народа Израел: „И помни, че ти беше роб в Египетската земя, и че Господ твоят Бог те изведе от там със силна ръка и издигната мишца; затова Господ твоят Бог ти заповяда да пазиш съботния ден.” (Второзаконие 5:15).

Забележете думата затова. Божието намерение да даде шабат на Израел не беше, за да помнят създаването, но те трябваше да помнят тяхното египетско робство и избавянето им от Господа. Обърнете внимание на изискванията за пазенето на шабат: човек, който е поставен под закона на шабат не можеше да напусне своя дом в шабат (Изход 16:29), не можеше да пали огън (Изход 35:3), и той не трябваше да кара никой друг да работи (Второзаконие 5:14). Онзи, който нарушеше закона на шабат, трябваше да бъде умъртвен (Изход 31:15; Числа 15:32–35).

Изследването на пасажите на Новия завет ни показва четири важни точки: 1) Винаги, когато Христос се появява в неговото възкресенско тяло и денят е споменат, той е винаги първия ден от седмицата (Матей 28:1, 9, 10; Марк 16:9; Лука 24:1, 13, 15; Йоан 20:19, 26). 2) Единственият път, когато шабат се споменава от Деяния до Откровение то е с благовестителски цели за евреите и обстановката е обикновено в синагога (Деяния глави 13-18). Павел написа, „На юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи” (1 Коринтяни 9:20). Павел не отиде в синагогата, за да общува и назидава светиите, но за да осъди и спаси загубените. 3) След като Павел заявява, че „отсега ще отивам между езичниците” (Деяния 18:6), шабат никога повече не се споменава. И 4) вместо да предложи спазване на шабат, остатъкът от Новия завет съдържа противоположното (включвайки единственото изключение на точка 3 по-горе, открито в Колосяни 2:16).

По-внимателният преглед на точка 4 по-горе ще разкрие, че няма никакво задължение новозаветния вярващ да пази шабат и също така ще покаже, че идеята за неделя „християнски шабат”е също така небиблейска. Както обсъдихме по-горе, има един път, когато шабат е споменат, след като Павел започна да се фокусира върху езичниците, “И тъй, никой да ви не осъжда за това, което ядете, или което пиете, или за нещо относно някой празник, или новомесечие, или събота; които са сянка на онова, което ще дойде, а тялото е Христово.” (Колосяни 2:16–17). Еврейският шабат беше отменен на кръста, където Христос „изличи противния нам в постановленията Му закон, който беше враждебен нам” (Колосяни 2:14).

Тази идея е повторена повече от веднъж в Новия завет “Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум. Който пази деня, за Господа го пази; а който не пази деня, за Господа го не пази” (Римляни 14:5–6а). “А сега, когато познахте Бога, или по-добре, като станахте познати от Бога, как се връщате надире към слабите и сиромашки първоначални учения, на които изново желаете да робувате? Вие пазите дните, месеците, времената и годините” (Галатяни 4:9–10).

Но някои твърдят, че един указ на Константин от 321 г. след Хр. „промени” шабат от събота на неделя. В кой ден ранната църква се срещаха за поклонение? Писанието никога не споменава събирания в шабат (събота) на вярващите за общение и поклонение. Обаче, има ясни пасажи, които споменават първия ден на седмицата. Например, Деяния 20:7 казва, че „в първия ден на седмицата, учениците бяха събрани за разчупването на хляба”. В 1 Коринтяни 16:2 Павел увещава коринтските вярващи “В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си.” Откакто Павел определя това дарение за „служение” в 2 Коринтяни 9:12 това събиране е трябвало да бъде свързано с неделното богослужение на християнското събрание. Исторически неделята, не съботата, беше нормалният ден за среща на християни в църквата, и неговото практикуване датира от първия век.

Шабат беше даден на Израел, а не на църквата. Шабат е все още в събота, не в неделя, и не е бил никога променян. Но шабат беше част от старозаветния закон и християните са свободни от робството на закона (Галатяни 4:1-26; Римляни 6:14). Пазенето на шабат не се изисква от християнина – било то събота или неделя. Първият ден на седмицата, неделя, Господния ден (Откровение1:10) празнува Новото Създание, с Христос като наша възкресенска Глава. Ние не сме задължени да следваме Мойсеевия шабат – почивайки, но сега сме свободни да следваме възкръсналия Христос – служейки. Апостол Павел каза, че всеки един християнин трябва да реши дали да пази почивката на шабат “Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.”(Римляни 14:5). Ние трябва да се покланяме на Бог всеки ден, не само в събота или неделя.


Върнете се обратно на основната българска страница

Християните трябва ли да спазват съботния ден (шабат)?