Защо Юда предава Исус?




Въпрос: Защо Юда предава Исус?

Отговор:
Макар да не можем да бъдем абсолютно сигурни защо Юда е предал Исус, някои неща са ясни. Първо, макар Юда да е бил избран за един от дванадесетте (Йоан 6:64), всички библейски сведения сочат към факта, че той никога не е вярвал, че Исус е Бог. Той дори може да не е бил убеден, че Исус е бил Месията (така, както Юда го е разбирал). За разлика от другите ученици, които наричат Исус „Господи”, Юда никога не използва тази титла за Исус и вместо това го нарича „Учителю”, с което признава, че Исус не е нищо повече от обикновен учител. Макар другите ученици от време на време да са давали силна изповед на вяра и на лоялност (Йоан 6:68; 11:16), Юда никога не бил правил така и изглежда, че е запазвал мълчание. Тази липса на вяра в Исус е основата за всички други съображения, изброени по-долу. Същото важи и за нас. Ако не признаем Исус за въплътен Бог, и затова за Единственият, който може да ни даде опрощение на греховете – и вечно спасение, което идва заедно с това – ние ще имаме множество други проблеми, които произтичат от неправилния възглед за Бога.

Второ, в Юда не само липсвала вяра в Христос, но той също имал слаба лична връзка с Исус, ако имало въобще такава. Когато синоптичните евангелия изброяват дванадесетте ученика, те винаги ги дават в приблизително един и същ ред с леки вариации (Матей 10:2-4; Марко 3:16-19; Лука 6:14-16). Вярва се, че общият ред показва относителната близост на техните лични отношения с Исус. Въпреки вариантите Петър и братята Яков и Йоан винаги ги изброяват на първо място, което отговаря на тяхната близост с Исус. Юда винаги го изброяват последен, което може да посочва липса на лични отношения с Христос. Освен това, единствените документирани диалози между Исус и Юда са за случката, при която Юда е мъмрен от Исус заради мотивираната му от алчност забележка към Мария (Йоан 12:1-8), когато Юда отрича своето предателство (Матей 26:25) и при самото предателство (Лука 22:48).

Трето, Юда бил обсебен от алчност до степен да предаде доверието не само на Исус, но също и на останалите ученици, както виждаме в Йоан 12:5-6. Юда може да е желаел да следва Исус само заради многото последователи и заради вярата, че може да спечели от даренията, които се събират за групата. Фактът, че Юда отговарял за касата на групата, показва неговия интерес към парите (Йоан 13:29).

Освен това, Юда, като повечето от хората по това време, вярвал, че Месията ще отхвърли Римската окупация и ще заеме позиция на власт като царува над Израел. Юда може да е следвал Исус с надежда да спечели от близостта с Него като новия политически фактор. Без съмнение е очаквал да бъде сред управляващия елит след революцията. По времето на предателството на Юда, Исус дава да се разбере ясно, че планира да умре, а не да започне революция срещу Рим. Затова Юда може да е предположил – точно както направиха фарисеите – че след като няма да събаря властта на римляните, Исус не би трябвало да бъде Месията, Когото те са очаквали.

Има няколко старозаветни стиха, които предсказват предателството, някои по-конкретни от другите. Ето два:

„Да! Самият ми близък приятел, на когото имах доверие, който ядеше хляба ми, вдигна своята пета против мене” (Псалм 41:9; виж изпълнението в Матей 26:14, 48-49). Също, „Тогава казах: Ако ви се види добро, дайте ми заплатата ми, ако ли не, недейте. И така, те ми претеглиха за заплата тридесет сребърника. А Господ ми каза: Хвърли ги на грънчаря, - хубавата цена, с която бях оценен от тях! Аз взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в Господния дом на грънчаря” (Захария 11:12-13; виж Матей 27:3-5 за изпълнението на Захариевото пророчество). Тези старозаветни пророчества показват, че предателството на Юда е било известно на Бог и че то е било предварително суверенно планирано като средство, чрез което Исус да бъде убит.

Но ако предателството на Юда е било известно на Бога, Юда имал ли е избор, и също така, той отговорен ли е за своята част от предателството? За много хора е трудно да примирят концепцията за „свободната воля” (така както повечето хора я разбират) с Божието предузнание на бъдещите събития, и това се дължи до голяма степен на нашето ограничено съществуване, през което вървим през времето по линеен начин. Ако виждаме Бог като съществуващ извън времето, тъй като Той създаде всичко преди да започне „времето”, тогава можем да разберем, че Бог вижда всеки момент във времето като настоящ. Ние преживяваме времето по линеен начин – виждаме времето като права линия и постепенно минаваме от една точка към друга, като помним миналото, през което вече сме минали, но не можем да видим бъдещето, към което отиваме. Обаче, понеже е вечен Създател на понятието „време”, Бог не е „във времето”, нито се движи по линия на времето, но е извън него. Това може да ни помогне да мислим за времето (по отношение на Бог) като кръг, където Бог е в центъра и по тази причина е еднакво близо до всички точки.

Във всеки случай Юда е имал пълната възможност да вземе своето решение – поне до момента, когато Сатана влезе в него (Йоан 13:27) – и Божието предузнание (Йоан 13:10, 18, 21) по никакъв начин не измества способността на Юда да вземе едно конкретно решение. По-скоро, това, което Юда е щял да избере в края на краищата, Бог го е видял, като че ли е настоящо наблюдение, и Исус ясно казва, че Юда е отговорен за своя избор и ще му бъде поискана сметка за него. „Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде” (Марко 14:18). Забележете, че Исус характеризира участието на Юда като предателство. А относно отговорността за него, Исус казва: „Горко на този човек, чрез когото Човешкият Син бива предаден! Добре би било за този човек, ако не бе се родил” (Марко 14:21). Сатана също е имал участие в предателството, както виждаме в Йоан 13:26-27, и той също ще бъде подведен под отговорност за делата си. В своята мъдрост Бог успял, както винаги, да манипулира дори бунта на Сатана, за да бъде в полза на човечеството. Сатана помогнал за изпращането на Исус на кръста и точно там са победени грехът и смъртта; и сега спасението, което Бог осигурява, се предлага напълно свободно за всички, които приемат Исус Христос за Спасител.


Върнете се обратно на основната българска страница

Защо Юда предава Исус?