Защо Бог е толкова различен в Стария завет в сравнение с Новия завет?




Въпрос: Защо Бог е толкова различен в Стария завет в сравнение с Новия завет?

Отговор:
Аз вярвам, че в самата същност на този въпрос лежи основно неразбиране за това какво разкрива и Стария и Новия завет за природата на Бог. Друг начин да изразите същата тази основна мисъл е, когато хора казват: „Бог в Стария завет е Бог на гняв, докато Бог в Новия завет е Бог на любов”. Фактът, че Библията е Божието прогресивно разкриване на самия Него на нас чрез историческите събития и чрез Неговото взаимоотношение с хората през историята, може да допринесе за погрешното схващане на хората за това какъв е Бог в Стария завет в сравнение с Новия завет. Въпреки това, когато някой чете и Стария и Новия завет бързо става очевидно, че Бог не е различен в един завет, сравнен с друг, и че Божия гняв и любов са изявени и в двата завета.

Например, през целия Стар завет Бог е провъзгласен за „жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност” (Изход 34:6; Числа 14:18; Второзаконие 4:31; Неемия 9:17; Псалом 86:5; Псалом 86:15; Псалом 108:4; Псалом 145:8; Йоил 2:13). При това в Новия завет Божията благост и милост са изявени дори по-пълно чрез факта, че „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоан 3:16). По време на Стария завет ние виждаме също така Бог, Който се отнася към Израел по много подобен начин, по който един обичащ баща се отнася към детето си. Когато те своенравно грешаха срещу Него и започнаха да боготворят идоли, Бог ги наказваше, както и всеки път, когато ги освобождаваше, след като се покаеха за идолопоклонството си. Това е същият начин, който ние виждаме Бог да се отнася към християните в Новия завет. Например, Евреи12:6 ни казва, че „Защото Господ наказва този, когото люби, и бие всеки син, когото приема"”.

По подобен начин през целия Стар завет ние виждаме Божието наказание и гняв да се изливат върху непокаяните грешници. Подобно, в Новия завет ние виждаме, че гнева на Бог се „открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятствуват на истината чрез неправда.” (Римляни 1:18) Дори с бързо четене на Новия завет, бързо става очевидно, че Исус говори повече за ада, отколкото за рая. И така явно е, че Бог не е по-различен в Стария завет от в Новия завет. Самата природа на Бог е, че е неизменим (непроменим). Докато ние можем да видим един аспект на Неговата природа, разкрит в определени пасажи от Писанието повече от други аспекти, Той Сам по Себе Си не се променя.

Когато някой наистина започне да чете и изучава Библията става ясно, че Бог не е различен в Стария завет и в Новия. Въпреки че Библията наистина е шестдесет и шест различни книги, написани на два (или вероятно три) континента, на три различни езика, през период от близо 1500 години, от повече от 40 автора (които са имали различни професии), тя си остава една цялостна книга от началото до края без противоречие. В нея виждаме колко любящо, милостиво и справедливо се отнася Бог към грешните човеци във всякакви ситуации. Наистина, Библията е Божието любовното писмо към човечеството. Любовта на Бога към Неговото творение, особено към хората, е очевидна през цялото Писание. През цялата Библия ние виждаме как Бог любящо и милостиво призовава хората към специално взаимоотношение с Него не защото са го заслужили, а защото Той е добър и милостив Бог, бавен да се гневи и изобилстващ в любяща доброта и истина. Също така ние виждаме един свят и справедлив Бог, който е съдия на всички онези, които не се покоряват на Неговото слово и отказват да Му се поклонят, вместо да се покланят на богове, които сами са си направили, идоли и други богове, наместо да хвалят единствения и верен Бог (Римляни 1).

Тъй като Бог е праведен и свят, всички грехове – минали, настоящи и бъдещи, трябва да бъдат осъдени. И все пак Бог в Своята безкрайна любов е осигурил заплата за греха и път към помирение, така че грешния човек да може да избегне гнева Му. Ние виждаме тази чудесна истина в стихове като 1 Йоан 4:10 „ В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни.”. В Стария завет Бог беше установил система за жертвоприношения, чрез която можеше да бъде направено изкупление от греха, но тази система за жертвоприношения беше само временна и просто очакваше и сочеше към идващия Исус Христос, Който щеше да умре на кръста, като заместническо изкупление за греха. Спасителят, Който беше обещан в Стария завет, е по-ясно изявен в Новия завет и чрез пълното изявяване на Божията любов, изпращането на Неговия Син Исус Христос, се изявява цялата Му слава. И Стария и Новия завет са дадени да „ни направят мъдри за спасение” (2 Тимотей 3:15). Когато ги изучаваме по-задълбочено наистина става очевидно, че Бог не е по-различен в Новия завет, отколкото е бил в Стария завет.


Върнете се обратно на основната българска страница

Защо Бог е толкова различен в Стария завет в сравнение с Новия завет?