Трябва ли християните да са толерантни към религиозните вярвания на другите хора?




Въпрос: Трябва ли християните да са толерантни към религиозните вярвания на другите хора?

Отговор:
В нашия век на „толерантност”, моралният релативизъм се натрапва като висша добродетел. Всяка система на философия, идея и вяра има еднакви достойнства, казва релативиста, и е достойна за еднакво уважение. Тези, които поощряват една вяра пред друга или – дори по-лошо – заявяват, че знаят абсолютната истина, се считат за тесногръди, невежи или дори фанатични.

Разбира се, различните религии правят взаимно изключващи се твърдения и релативиста не е в състояние логически да съгласува пълните противоречия. Например, Библията заявява, че „е определено хората да умрат веднъж”(Евреи 9:27), докато някои източноевропейски религии учат прераждане. И така, ние умираме веднъж или много пъти? Не е възможно и двете учения да са верни. Релативистът основно предефинира истината, за да се създаде един парадоксален свят, където няколко противоречиви „истини” могат да съществуват едновременно.

Исус каза: „Аз съм пътят, истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене” (Йоан 14:6). Християнинът приема Истината, не само като концепция, но като Човек. Това приемане на Истината отделя християнина от така наречената „отворена непредубеденост” днес.

Християнинът публично признава, че Исус възкръсна от мъртвите (Римляни 10:9-10). Ако той наистина вярва във възкресението, как може да бъде „отворен” за твърдението на невярващия, че Исус никога не е възкръсвал? За един християнин това да се отрече от ясното учение на Божието Слово всъщност би било предателство на Бог.

Забележете, че ние цитирахме основите на вярата в нашите примери дотук. Някои неща (като например телесното възкресение на Христос) не подлежат на преговори. Други неща могат да бъдат отворени за дискусия, като например кой е написал Посланието към евреите, същността на Павловия „трън в плътта” и броя на ангелите, които могат да застанат на главата на карфица. Ние трябва да избягваме въвличането в спорове за второстепенни въпроси (2 Тимотей 2:23; Тит 3:9).

Дори когато спори/ разговаря по известни доктрини, един християнин трябва да упражнява самообладание и да показва уважение. Едно е да не сте съгласни с позиция, съвсем друго е да говорите с пренебрежение към даден човек. Ние трябва да се придържаме здраво към Истината като в същото време проявяваме съчувствие към тези, които я поставят под въпрос. Както Исус, ние трябва да сме пълни и с благодат и с истина (Йоан 1:14).

Петър достига добър баланс между това да има отговора и да е смирен: „Бъдете винаги готови да отговаряте (но с кротост и страхопочитание) на всеки, който ви пита за вашата надежда” (1 Петрово 3:15).


Върнете се обратно на основната българска страница

Трябва ли християните да са толерантни към религиозните вярвания на другите хора?