Какво говори Библията за бащите християни?




Въпрос: Какво говори Библията за бащите християни?

Отговор:
Най-голямата заповед в Библията е тази: „и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила” (Второзаконие 6:5). Връщайки се обратно на стих 2, четем, „...да се боиш от Господа твоя Бог, да пазиш всичките Му повеления и заповедите Му, които ти заповядвам, ти, синът ти, и внукът ти през всичките дни на живота си, за да ти се продължат дните.” Следващите стихове заявяват, „Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.” (стихове 6-7)

Еврейската история показва, че бащата трябва да бъде старателен в поучаването на децата си в пътищата и думите на Господа за тяхното собствено духовно развитие и благополучие. Бащата, който е бил покорен на заповедите в Писанието, е правел точно това. Основният акцент в този пасаж е, че децата трябва да бъдат отглеждани във „възпитание и наставление Господне”, отговорността на бащата в дома. Това ни отвежда до пасажа в книгата Притчи 22:6-11, но главно стих 6, който гласи, „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, и не ще се отклони от него, дори когато остарее.” Да обучаваш показва първите наставления, които бащата и майката дават на детето; т.е. неговото първо обучение. Обучаването е определено да покаже на детето начина на живот, който се очаква от него. Да сложиш началото на обучението на детето по този начин е от голямо значение, точно както дървото следва наклона от ранните си години.

Пасажи от Новия завет ни дават ясна картина за Господните наставления към бащата във връзка с отглеждането на неговите деца. Ефесяни 6:4 е обобщено слово с инструкции към родителите, представени тук от бащата, заявено по отрицателен и положителен начин. „И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господно.” Тук Библията говори за отговорността на бащата във възпитанието на децата. Отрицателната страна на този стих показва, че бащата не трябва да насърчава лошите страсти на децата си чрез строго, несправедливо, пристрастно или неблагоразумно упражняване на власт. Лошото поведение към детето ще послужи само да възпита зло в сърцето му. Положителната страна е изразена в обширно ръководство; то е обучавай го, възпитавай го, развивай поведението му във всяка сфера на живота чрез наставление и поучение Господне. Това е подготовката (което е определен ролеви модел като баща) или обучението на детето – цялостния процес на обучение и възпитание. Думата „поучение” носи в себе си идеята за „да напомняш на детето за”, което е действие на напомняне на детето за грешките (градивно) или задълженията (отговорностите според възрастта му и степента на разбиране).

На децата не трябва да се позволява да израстват без грижа или контрол. Те трябва да се наставляват, възпитават и съветват, за да се доведат до знание, самоконтрол и покорство. Този цял процес на обучение трябва да бъде на духовно и християнско ниво (в истинското значение на думата). Именно „възпитанието и наставлението в Господа” са определените и единствено ефективни средства за постигане края на обучението. Всякакви други заместители или средства за обучение могат много добре да свършат в катастрофален провал. Моралният и духовен елемент на нашата натура е точно толкова съществен и универсален, както и интелектуалния. Следователно духовността е също толкова необходима за развиването на ума, колкото и знанието. Притчи, отново, ни казва, „Страхът от Господа е началото на знанието и мъдростта”.

Бащата християнин е наистина инструмента в Божията ръка по отношение бащинството. Тъй като християнството е единствената истинна религия и Бог в Христос е единствения истинен Бог, единствените възможни средства за успешно обучение е възпитанието и наставлението в Господа. Целият процес на наставление и възпитаване трябва да бъдат такива, каквито Той (Бог) предписва и Той препоръчва, така че Неговия авторитет да бъде доведен до постоянен и пряк контакт с ума, сърцето и съзнанието на детето. Човешкият баща никога не трябва да представя себе си като единствен авторитет за определяне на истината и задълженията. Това просто развива човешкия аспект от „себе-то”. Само чрез поставяне на Бог, Бог в Христос, като учител и господар, в Чиито авторитет трябва да се доверяваме на всичко и чрез покорство на Него трябва да се върши всичко, за да бъде достигнат края на обучението успешно.

Наставленията в Писанието към бащите са Божиите идеали. Ние имаме склонността през времето да принизяваме тези идеали към нашето човешко ниво и опит. Вашият проблем, обаче, е какво говори Библията за това да бъдеш баща. Аз се опитах да ви отговоря съобразно с това. Аз съм открил чрез опита си като баща на трима сина колко много съм се провалил в библейския идеал. Това, обаче, не изопачава Писанието и Божията истина и мъдрост, за да кажа „Писанието не работи”.

Нека обобщя казаното. Думата „провокирам” означава да дразня, вбесявам, раздразвам, подстрекавам и т.н. Това се прави с погрешен дух и погрешни методи, например суровост, неразумност, строгост, жестокост, жестоки искания, ненужни ограничения и егоистично държане на властта. Такава провокация ще произведе враждебна реакция, заглушаване на любовта, ще заплаши желанието за освещаване и ще накара детето да се чувства, че по никакъв начин не може да угоди на родителите си. (Аз знам – чувствал съм се по този начин и съм правел това). Мъдрият родител (иска ми се да бях по-мъдър) иска да направи покорството желателно и достижимо чрез любов и нежност. Родителите не трябва да бъдат безбожни тирани.

Мартин Лутер е казал, „Дръж ябълка до пръчката, за да я дадеш на детето, когато се справя добре.” Дисциплината в общото образование и култура трябва да бъде упражнена с внимателна грижа и постоянна подготовка с много молитва. Порицаването, дисциплината и съветването в Словото Божие, давайки и упрек и окуражаване винаги , когато е необходимо, са показатели за „увещанието”. Наставлението, което се възвръща в Господа, се учи в училището на християнския опит и се управлява от родителите (бащата). Християнското възпитание е необходимо, за да се попречи на децата да пораснат без страхопочитание към Бог, уважение към авторитета на родителя, познаване на християнските стандарти и навици за самоконтрол.

„Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело.” (2 Тимотей 3:16, 17). Това говори Библията по въпроса да бъдеш баща. Средствата и методите, които използват бащите, за да учат на Божията истина, със сигурност ще са различни. Но тези истини винаги трябва да се прилагат във всяка сфера на живота, в живота и в начина на живот. Когато бащата е верен в ролята си на изграждане, това, което детето научава за Бог, ще бъде полезно в неговия земен живот, независимо от това какво прави или къде ходи. Те ще се научат „да обичат Господа, техния Бог с цялото си сърце, душа и с цялата си сила” и ще искат да Му служат във всичко, което вършат.


Върнете се обратно на основната българска страница

Какво говори Библията за бащите християни?