Въпрос
Как и кога е бил сглобен канона на Библията?
Отговор
Терминът „канон” е използван, за да опише книгите, които са божествено вдъхновени и следователно са част от Библията. Трудният аспект на определянето на библейския канон e, че Библията не ни дава списък на книгите, които са част от Библията. Определянето на канона беше процес, първо от еврейски равини и учени след това по-късно от ранните християни. Безусловно, Бог е Този, Който реши кои книги се числят към библейския канон. Една книга с Писание беше част от канона от момента, в който Бог вдъхнови нейното написване. Въпросът просто беше Бог да помогне Неговите човешки последователи да почувстват кои книги трябваше да бъдат включени в Библията.
В сравнение с Новия завет, имаше много по-малък спор за канона на Стария завет. Еврейските вярващи разпознаха Божиите пратеници и приеха техните текстове за вдъхновени от Бог. Имаше безспорно някои разисквания във връзка със старозаветния канон. Все пак от 250 г. от н. е. имаше почти универсално споразумение за канона на еврейското Писание. Единственият проблем, който остана, бяха апокрифите...някои разисквания и дискусии продължават и днес. Голямото мнозинство от еврейските учени счетоха, че апокрифите са добри исторически и религиозни документи, но не в същата степан както еврейските Писания.
За Новия завет процесът на разпознаването и събирането започна в първите векове на християнската църква. Много преди, някои от новозаветните книги бяха приети. Павел счете писанията на Лука като толкова авторитетни, колкото и Стария завет (1 Тимотей 5:18; виж също Второзаконие 25:4 и Лука 10:7). Петър сметна написаното от Павел като Писание (2 Петрово 3:15-16). Някои от книгите на Новия завет бяха разпространявани сред църквите (Колосяни 4:16; 1 Солунци 5:27). Климент от Рим спомена поне осем книги на Новия завет (95 от н. е.). Игнатий от Антиохия потвърди около седем книги (115 от н. е.). Поликарп, ученик на апостол Йоан, потвърди 15 книги (108 от н. е.). По-късно, Ириней спомена 21 книги (185 от н. е.). Хиполитус разпозна 22 книги (170-235 от н. е.). Новозаветни книги, по които най-много се спори, бяха Евреи, Яков, 2 Петрово, 2 Йоан и 3 Йоан. Първият „канон”, който беше събран, беше Мураторийския канон (170 от н. е.). Мураторийския канон включва всички новозаветни книги освен Евреи, Яков и 3 Йоан. В 363 от н. е. съборът в Лаодикия заявява, че само Стария завет (заедно с апокрифите) и 27 книги на Новия завет трябва да бъдат четени в църквите. Хипоския църковен събор (393 от н. е.) и Картагенския църковен събор (397 от н. е.) също така утвърдиха същите 27 книги като авторитетни.
Съборите следваха нещо подобно на следните принципи за определяне на това дали една новозаветна книга е била наистина вдъхновена от Святия Дух: 1) Авторът бил ли е апостол или да е имал близка връзка с апостол? 2) Книгата била ли е свободно приета от тялото Христово? 3) Книгата съдържа ли последователност на доктрината и общоприето учение? 4) Книгата дава ли свидетелство за висок морал и духовни ценности, което ще се отрази на работата на Святия Дух? Отново, решаващо е да помним, че църквата не определи канона. Никакъв събор на ранната църква не реши канона. Беше Бог и само Бог, Който определи кои книги принадлежат на Библията. Въпросът просто беше Бог да помогне Неговите последователи да почувстват това, което Той вече беше решил. Човешкият процес на събиране на книгите на Библията беше несъвършен, но Бог, в Своя суверенитет, въпреки нашето невежество и упоритост, доведе ранната църква до разпознаването на книгите, които Той беше вдъхновил.
English
Как и кога е бил сглобен канона на Библията?
