глава на Битие има ли предвид буквални дни от 24 часа?




Въпрос: глава на Битие има ли предвид буквални дни от 24 часа?

Отговор:
Внимателното изследване на еврейската дума за „ден” и контекста, в който тя се появява в Битие, ще ни доведе до заключението, че „ден” означава буквално време от 24 часа. Еврейската дума yom, която се превежда „ден”, може да има повече значения. Тя може да се отнася за 24-часовия период, който е необходим на земята, за да се завърти около своята ос (т.е. „има 24 часа на ден.”). Тя може да се отнася за светлата част от деня, между зората и мрака (т.е., „става много горещо през деня, но вечерта времето леко се охлажда”). Тя също може да се отнася за неопределен период от време (напр., „едно време, в дните на дядо ми…”). В Битие 7:11 тя е използвана като означаваща 24 часов период. В Битие 1:16 е използвана като означаваща светлата част от денонощието между зората и мрака. А в Битие 2:4 е използвана със значение на неопределен период от време. Така че какво означава тази дума в Битие 1:5-2:2, когато е използвана във връзка с числителните редни имена (т.е., ден първи, ден втори, ден трети, ден четвърти, ден пети, ден шести и ден седми)? Това 24-часови периоди от време ли са или нещо друго? Може ли тук думата yom да означава неопределен период от време?

Можем да определим как трябва да се тълкува yom в Битие 1:5-2:2, просто като прегледаме контекста, в който откриваме думата и след това го сравним с начина, по който виждаме нейната употреба на други места в Писанието. Като направим това, ще оставим Писанието само да тълкува себе си. Еврейската дума yom е използвана 2301 пъти в Стария Завет. Извън Битие 1 глава, yom плюс някакъв номер (среща се 410 пъти) винаги посочва обикновен ден, т.е. 24-часов период. Заедно с думите „вечер” и „сутрин” (38 пъти) винаги посочва обикновен ден. Уom + „вечер” или „сутрин” (23 пъти) винаги посочва обикновен ден. Уom + „вечер” (52 пъти) винаги означава обикновен ден.

Контекстът, в който се използва думата yom в Битие 1:5-2:2, описва всеки ден като „вечер и сутрин”, което ясно показва, че авторът на Битие е имал предвид 24-часови периоди. Сведението за „вечер” и „сутрин” няма смисъл, освен ако не се говори за буквален ден от 24 часа. Това е било стандартното тълкуване на дните в Битие 1:5-2:2 до деветнадесети век, когато се извършва промяна на парадигмата в научната общност, и се слага ново тълкуване на седиментните пластове на земята. Ако преди това скалните пластове са били тълкувани като доказателство за Потопа на Ной, сега научната общност отхвърля Потопа и скалните пластове се тълкуват като свидетелство за изключително стара земя. Някои добронамерени, но ужасно объркани християни след това се опитали да помирят разказа в Битие с тази нова антибиблейска интерпретация, насочена срещу Потопа, като тълкуват, че yom означава огромни, неопределени периоди от време.

Истината е, че много от интерпретациите за стара земя са известни с това, че почиват върху неправилни презумпции. Но ние не трябва да позволим на упоритото закоравяване на учените да влияе върху начина, по който четем Библията. Според Изход 20:9-11 Бог използвал шест буквални дни, за да създаде света, за да послужат като модел на човешката седмица: шест дни да работим, един да почиваме. Със сигурност Бог е можел да създаде всичко за един миг, ако е искал това. Но очевидно Той е мислел за нас дори преди да ни направи (на шестия ден), и е искал да ни даде пример, който да следваме.


Върнете се обратно на основната българска страница

глава на Битие има ли предвид буквални дни от 24 часа?